Проф. д-р Мария Миланов: Стресът, депресията и изолацията вредят на сърцето

29.09.2025 08:50
Проф. д-р Мария Миланова

„Над 80 човека, при записани 60, дойдоха на преглед. Една част от тях, около 25 човека, насочихме за допълнителни изследвания, тъй като са с преживени сърдечно-съдови заболявания, инфаркти, сърдечна недостатъчност. Наложи се двама от пациентите да бъдат приети по спешност, което така ни изненада", разказа пред БНТ проф. д-р Мария Миланова, началник на Клиниката по кардиология в „Пирогов".

Според нея резултатът е „много добър" и дори по-добър от предходната година. Част от дошлите пациенти са имали оплаквания, но други са откликнали на призива за профилактика: „Да се погрижат за себе си, да направят проверка на терапията си и на състоянието си."

Все по-млади пациенти

Кардиологът потвърди тревожната тенденция – все по-млади хора попадат в рисковите групи:

„Не точно възрастта е определяща, а колко време сме изложени на рисковите фактори – високо кръвно налягане, повишен холестерол, наднормено тегло. Колкото по-рано те се появят, толкова по-дълго време в рамките на живота си човек има опасност да се развият заболявания и да стане наш пациент."

Психиката и сърцето

Връзката между психичното състояние и сърдечното здраве вече е официално призната и от европейските кардиолози.

„Тази година на Европейския конгрес по кардиология за първи път излязоха гайдлайни, това са нашите насоки за лечение. Един от новите гайдлайни е ментално здраве и сърдечно-съдови заболявания. Въпросът е абсолютно уместен. Стресът, депресията, липсата на желание да спортуваш, да ходиш на лекар или да се грижиш за себе си, изолацията", посочи проф. Миланова.

„Обездвижването е много сериозен рисков фактор. Почти няма състояние, при което да не препоръчваме физическа активност, дори при болни със сърдечна недостатъчност. Ходене пеш, плуване, 20-30 минути разходка в парка – това е напълно достатъчно всеки ден", категорична е тя.

Контрол и наследственост

Високото кръвно налягане и повишеният холестерол са сред най-опасните рискови фактори.

„Домашното измерване и "офисното" измерване на артериалното налягане дават важна информация. Когато имаме съмнения, никога не е излишно да направим консултация, когато стойностите ни притесняват", препоръчва специалистът.

На въпрос за наследствеността проф. Миланова уточнява: „Тя е самостоятелен рисков фактор и пациентите с фамилна обремененост трябва да бъдат под наблюдение. Наследствеността няма как да бъде избегната, но съвременната медицина дава възможност да се погрижим за себе си, дори и когато имаме сериозна фамилна обремененост."

Грижата започва от детството

В световен мащаб сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност.

„Затова и Световният ден на сърцето цели да обедини усилията не само на отделния човек, но и на организации и правителства. В страни, които са постигнали успех, профилактиката започва още от детска възраст", подчерта проф. Миланова.

Други от Докторе кажи

Проучване: Човешкото сърце може да възстанови мускулни клетки след сърдечен удар

За пръв път в света учени от Австралия са открили, че човешкото сърце може да възстанови мускулните си клетки след сърдечен удар, което дава надежда за бъдещо регенеративно лечение на сърдечна

Учени от Льовен разработиха кръвен тест за ранно откриване на рак

Учени от Центъра по човешка генетика (ЦЧГ) към Университетската болница в Льовен са разработили нов кръвен тест, който позволява ранно откриване на онкологични заболявания

Гърция отчита ръст в болничните приеми заради грип

Активността на грипа в Гърция се увеличава, като броят на болничните приеми и на престоя в интензивни отделения бележи възходяща тенденция, съобщиха местни медии

Обявиха грипна епидемия в Бургас

От 22 до 30 януари в Бургас се обявява грипна епидемия. Това съобщи кметът на морския град Димитър Николов в публикация във Фейсбук. Във връзка с високата заболеваемост и с цел ограничаване на

През 2024 г. 1,9 на сто от децата у нас не са получили необходимите медицински грижи

През 2024 г. 3,2 на сто от децата в ЕС на възраст 16 или по-малко години не са получили достатъчно медицински грижи (преглед и лечение), което е спад спрямо 3,6 на сто през 2021 г., отчита Евростат

>