Шопенхауер спрял да преподава, защото на лекциите му почти не влизали студенти
165 години от смъртта на философа
За него винаги се говори като за мрачен песимист, вдъхновил "тъмни умове" като Ницше и Вагнер, и дори може да срещнете определения като това, че е "апологет на фашизма"
Артур Шопенхауер е германски философ от епохата на революциите и представител на идеализма във философията. Стъпва върху идеи на светли умове като Имануел Кант, Хегел, Аристотел, Платон и Спиноза, но разработва своя философия, в която поставя човечеството под влиянието на неразумна Воля. Според него тя е лишена от мисъл и цел, което изглежда доста обезпокоително.
Философът е завършил Гьотингенския и Хумболтовия университети, и е преподавал във втория споменат. Интересите му са в областта на метафизиката, естетиката, етиката, феноменологията, психологията и морала.
Но в какво по-конкретно се изразява песимизмът на Шопенхауер: Той смята, че ние, хората, живеем в постоянно разочарование и безсилие в опитите си да осъществим желанията си. При това положение единственото, което може да ни облекчи, според него е естетическото съзерцание на живота, най-вече чрез изкуствата, и по-специално - чрез музиката, припомня dir.bg.
Артур Шопенхауер е роден на 22 февруари 1788 година в Данциг, Прусия (днес Гданск, Полша), в семейство на богат търговец. Той е на 17, когато баща му умира. Предполага се, че е посегнал на живота си. Семейството очаква, младият Артур да наследи бизнеса на родителя си. И, да - той изпълнява този завет и се справя блестящо - увеличава фамилното богатство, но не се чувства удовлетворен - не иска да се занимава с търговия. Три години по-късно следва в Берлинския университет, където слушал лекциите на Фихте. Крайният идеализъм на този философ провокирал младежа да разсъждава в "обратната посока" - наистина ли всичко е толкова идеално? Младият философ разширява кръгозора си и започва да изучава източна философия, като тръгва от източниците й - ученията на древните индуси, будизма, Ведите и Упанишадите. През 1813-а Шопенхауер защитава докторска дисертация в Университета в Йена. На следващата година започва работа по авторския си труд "Светът като воля и представа", завършен през 1818-а и считан за фундаментален труд на философа.ст на Кант, поставил статуетка на Буда.
На 32 го назначават за преподавател в университета в Берлин, където по онова време преподавал Хегел. Между двамата се зараждат съпернически отношения. Шопенхауер открито наричал Хегел "скучен" и "самонадеян", но не могъл да промени факта, че при Хегел аудиториите се пълнели със студенти, а при него не влизал почти никой. Вероятно това става и главната причина, поради която напуска университската работа и оттам насетне се издържа с парите от наследството си.