Спасяват хора с критични рани, като превръщат вена в артерия
Сложността на метода - обратна артериализация на дълбоки вени, е сравнима с обръщането на течението на река
В медицината, както и в живота има моменти, в които науката надхвърля границите на познатото и предлага на пациентите втори шанс там, където всички врати изглеждат затворени.
Един от тези хора е 50-годишният британец Кристофър Долън. Той страдал от тежка язва на десния крак, усложнение, предизвикано от дългогодишния му диабет. Въпреки проведената операция за отстраняване на мъртва и инфектирана тъкан раната не заздравява месеци наред. Състоянието му е толкова тежко, че лекарите не виждат друга възможност освен ампутация. И тогава изкусен съдов хирург от университетската болница "Джеймс Кук" в Мидълзбро, Великобритания, му предлага новаторско лечение –обратна артериализация на дълбоките вени. Долън, който е диабетик от 36 години, не се колебал. Въпреки че процедурата била новаторска за региона и се извършва в броени на пръстите на ръката центрове в света, той видял в нея не само шанс за спасение, но и възможност да допринесе за усъвършенстването на техниката, показвайки невероятна смелост и доверие в медицината. Успехът бил пълен: операцията предотвратила ампутацията и му позволила да се върне към нормалния си живот.
Друг пример за силата на метода е Ирма Виляреал от Тексас. В продължение на дълга и мъчителна година тя можела да се движи само на петата на десния си крак. Подобно на Долан лекарите я убеждавали, че единствената опция е ампутация. Жената страдала от периферна артериална болест, която била блокирала кръвоснабдяването на крака. Ужасена от перспективата да загуби крака си и любимото си занимание – танците, тя била на прага на отчаянието. Медицинска сестра я насочила към център, в който имат опит с новоразработената процедура. Само няколко седмици след операцията Ирма успяла отново да ходи без болка, а по-късно и да танцува на годишнина от сватбата на сестра си. Тя описва лекарите си като ангели хранители, а болката в краката си като усещане, че ходиш по въглени и те пробождат с игли едновременно.
Историите на Кристофър и Ирма са емблематични за хилядите пациенти по света, които страдат от критична исхемия на крайниците – краен етап на периферна артериална болест. При това състояниесе блокират артериите в долните крайници, което води до рязко намаляване на притока на кръв към краката и стъпалата. Резултатът е силна болка, незаздравяващи рани и тъканна некроза или гангрена.
За огромна част от пациентите, особено на тези с диабет или бъбречна недостатъчност традиционните методи за възстановяване на кръвообращението като байпас или поставяне на стент са невъзможни. Липсата на проходими артерии, до които може да се направи байпас, превръща тези хора в пациенти без избор и прогнозата е мрачна. В отговор на тази предизвикателна дилема, обратната артериализация на дълбоките вени се появява като революционен подход. Процедурата има за цел да възстанови притока на богата на кислород кръв към стъпалото, като създаде изкуствена връзка, или анастомоза, между артерия и вена. За разлика от традиционните байпаси, които свързват артерия с артерия, новата техника се осъществява чрез насочване на кръвта от проходима артерия в долната част на крака (обикновено задната тибиална артерия) към съседна вена. Този процес се извършва стъпка по стъпка с помощта на специализирана система от устройства.
Първата стъпка е осигуряването на достъп до вената в стъпалото. Това е критично, тъй като при пациенти с лоша артериална перфузия вените са склонни да колабират, което ги прави трудни за пунктиране. След това през артерия на крака се вкарват специализирани катетри. Ключовият момент на процедурата е преодоляването на естествената структура на вените. Вените имат клапи, които предотвратяват обратния поток на кръвта, като я насочват еднопосочно към сърцето. За да може артериалната кръв да достигне стъпалото, тези клапи трябва да излязат от строя. За целта се използва специален инструмент, наречен валвулотом, който преминава през вената и
разрушава клапите, позволявайки на кръвта да потече в обратна, ретроградна посока. След това се поставят саморазширяващи се стент-графтове с покритие. Те създават постоянен, тунелоподобен път (канал, кондуит), който осигурява непрекъснат поток на кръв от артерията към вената и доставя животворен кислород до тъканите на стъпалото.
Методиката е класически пример за напредък в медицината, където практиката предхожда пълното теоретично разбиране, и показва как иновативните решения могат да бъдат прилагани безопасно дори когато всички научни детайли все още се изясняват. Поради своята сложност и иновативен характер, обратната артериализация на дълбоките вени се извършва в ограничен брой специализирани центрове по света. За да бъде успешно, лечението изисква не само хирургическа експертиза, но и тясно сътрудничество между съдови хирурзи, подиатри и специалисти по лечение на рани. Освен на Острова и в Тексас специализирани центрове има към Университета на Мериленд, САЩ, койте се смята за пионер в метода, и в Медицинския център Beth Israel Deaconess в Бостън и Inova Schar Heart and Vascular в Северна Вирджиния. Екипите в тях не само прилагат процедурата, но и активно участват в нейните клинични изследвания и усъвършенстване.
Клиничните данни от проучванията на обратната артериализация на дълбоките вени са обнадеждаващи. Едно от най-важните и значими изпитвания - PROMISE II, публикувано в New England Journal of Medicine, предоставя солидни доказателства за ефективността при най-тежките "отписани" пациенти. В проучването са включени 105 пациенти, за които не е имало други конвенционални опции за лечение. Какво показва то?
Отличният технически успех на операцията – при 99%,
показва, че процедурата е изключително осъществима от хирургична гледна точка. Въпреки това данните за оцеляването на крайника и пълното заздравяване на раните разкриват важна разлика: техническият успех не гарантира автоматично пълен биологичен успех за всеки пациент. Това показва, че заздравяването на тъканите и адаптацията на вените към новия поток на кръв е сложен процес, който се различава при всеки организъм и отнема месеци.