300 млрд. евро за нови евтини жилища в Европа
1,5 милиона нови и достъпни домове до 2030 г. и спиране на галопиращите цени
Представете си Европа, в която всеки може да има собствен дом. Звучи като утопия, нали? Брюксел обаче е решил да превърне това в реалност. След години на бездействие и плахи мерки Европейската комисия обяви, че в началото на 2026 година ще представи първата си стратегия за достъпни жилища. И този път не говорим за бюрократичен документ, който ще отлежава в чекмеджетата. Планът предвижда мобилизация на десетки милиарди евро и конкретни цели и дори нещо като жилищна индустриална политика.
Сърцето на стратегията е новата паневропейска инвестиционна платформа, която ЕК разработва заедно с Европейската инвестиционна банка. Платформата ще осигури около 10 млрд. евро свеж капитал само за първите две години. И това не са само цифри на хартия. Тези пари трябва да се превърнат в ново строителство и обновяване на стари сгради, така че до 2030 г. в Европа да се появят 1,5 млн. нови или реновирани жилища. Парите ще дойдат от няколко големи "кранчета": 7,5 млрд. евро – от политиката за сближаване, или т.нар. кохезионна политика, над 22 млрд. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост, 16,6 млрд. евро – от InvestEU и минимум 100 млрд. евро от Механизма за справедлив преход – фонд, който досега се свързваше главно с въглищните региони. А над всичко стои идеята за нов европейски жилищен фонд от 300 млрд. евро с поне една трета от сумата под формата на грантове.
Кметове на 36 големи града вече излязоха с призив "Европа трябва да действа сега!" и предоставиха свой жилищен план. Всички тези спешни мерки се случват на фона на драматичен контекст. Според Евростат през 2024 година 10,6% от домакинствата в градовете отделят над 40 процента от дохода си за жилище – смята се, че това е официалният праг на жилищна обремененост. А разликите между страните са шокиращи: Ирландия е със 101% над средното ниво за ЕС по цени на жилищата, Люксембург е с 86%, Дания е с 80%. На другия полюс е България - с 61% под средното европейско равнище, Полша – с 56 на сто. Но ако цените на имотите в дадена държава са по-ниски, същата тенденция е и при доходите от имотите.
Достъпността невинаги е реална. Ситуацията се усложнява от експлозията на разходите за строителство. В Германия те вече са 2510 евро на квадратен метър, което е ръст от над 80 процента за десетилетие. Подобни тенденции се наблюдават във Франция, Нидерландия и Австрия. Това прави всяко семейно усилие и инвестиция още по-непосилни, а нуждата от общоевропейските инструменти – още по-належаща.
Но може би най-интересното в стратегията е, че тя не е ограничена само в рамките на квадратни метри. Брюксел иска компактни градове, където хората могат да стигат до училище, работа и културни центрове пеша или с велосипед.
Вече има модели, от които Европа черпи вдъхновение. Виена е типичният пример, където половината от населението живее в социални или субсидирани жилища, добре проектирани, интегрирани в градската среда и дори с награди за архитектура.
Нидерландия разработва мащабни програми за така наречените достъпни екологични квартали, а Германия въведе градски зони. Новата стратегия се опитва да реши класическия парадокс на достъпността – колкото по-евтино е жилището, толкова по-често е в периферията – далеч от работа, транспорт и услуги. Резултатът е повече автомобили, по-сериозен трафик и още по-големи разходи за семействата. Затова целта е да се стимулира строителството на достъпни жилища в самите градски центрове или в добре свързани квартали. Планът е амбициозен и включва енергийна трансформация - не само нови, но и умни сгради с висока енергийна ефективност, които ще намаляват сметките за ток и ще допринасят за постигането на климатичните цели на ЕС.
Предстоят тежки преговори с националните правителства, кой колко ще даде, кой колко ще получи. Голямото предизвикателство ще бъде привличането на частни инвеститори. Но ако проектът успее, Европа ще покаже, че кризата не е присъда, а шанс за модернизация. Кой знае, може би след 10 години ще разказваме за 2026 година като момента, в който Европа обърна курса – от континент на скъпите квартири към място, където домът отново е право, а не лукс.