Правнукът на акад. Александър Балан в US академията на инженерите заедно с Илон Мъск и Бил Гейтс
- Българският учен е приет в елитното научно общество заради приноса му в цифровата трансформация на системите за релейна защита и автоматика
- Прадядо му работел до 99 години и бил велик майстор на масонската ложа в България
На 4 октомври правнукът на Александър Балан за първи път ще облече смокинг, тъй като тогава ще е церемонията по въвеждането му като пожизнен член на Националната академия на САЩ за инженерни науки. Там той ще е сред елита на света - в отбраната компания на милиардери като Илон Мъск, Бил Гейтс, 80 нобелови лауреати, покойните Стив Джобс, първия човек, стъпил на Луната, Нийл Армстронг и др. Фактът, че членовете на академията са най-много от топуниверситети като MIT, Станфорд, Калифорнийския в Бъркли, "Пристън" и др., е достатъчен атестат за нивото.
В това престижно общество българинът е приет заради изключителния му принос в цифровата трансформация на системите за релейна защита и автоматика.
Д-р Александър Апостолов цял живот мечтаел да е като прочутия си прадядо, който дори на 98 години участвал в международна конференция и желанието му е напът да се реализира. Днес той е главен инженер в OMICRON electronics и зад гърба си има 51 години опит в областта на защитата, автоматизацията, управлението и комуникациите на енергийните системи. Освен това е пожизнен член на Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE). Автор е на книгата IEC 61850: Digitizing the Electric Power Grid, която е своеобразен протокол за работа в тази сфера.
Заради всички тези изключителни приноси на българския учен в САЩ през 2007 г. комисията към Института на инженерите го удостои с наградата за особени заслуги. Но освен това той е и главен редактор на PAC World - изданието за релейна защита.
На въпроса как ще се чувства в смокинг, Александър Апостолов отбелязва, че това ще е нещо наистина много странно.
"Аз със смокинг? - усмихва се той. - Почти никога не нося вратовръзка, рядко съм със сако, а сега, представете си, ще сложа и папийонка. Но церемонията по приемането ми ще е в Националната катедрала във Вашингтон. Никога и през ум не ми е минавало, че някога ще облека смокинг."
По повод приемането на български учен в авторитетната Американска академия, основана от президента Ейбрахам Линкълн, той бе поканен да изнесе лекция в БАН на тема "Цифровата трансформация на системите за релейна защита и автоматика - какво, защо и как".
Срещаме се с Александър Апостолов в дома на прадядо му Александър Балан. Заварваме го седнал на бюрото на легендарния академик езиковед, който е основател и първи ректор на Софийския университет. След това е избиран още два пъти за висшия пост, защото полага неимоверни усилия за запазването на езика и е сред най-ревностните защитници за установяване на книжовен правоговор и правопис.
"Когато идвахме тук, със сестра ми винаги сядахме на дивана отсреща - усмихва се той. - Или бяхме тук, или на вилата на дядо на Боровец, всяко лято прекарвахме там по два-три месеца, водеше ни на разходки, беряхме гъби, палехме огън, хапвахме ги печени, беряхме горски ягоди."
На фона на изисканите аристократични мебели от 20-те и 30-те години на миналия век един елемент рязко контрастира с впечатляващата обстановка, която сякаш с машина на времето ни пренася в една отминала романтична епоха, изтъкана от идеали и неистова жажда за знания. Това е тениската на Алекс Апостолов, на която на английски е изписано "It depends." (Зависи - бел. ред.).
"Поръчал съм си от нея в 20-ина цвята - развеселен обяснява ученият. - Каквото и да ме питат, аз казвам: "Всичко започва със зависи". Но не може да отговориш само със "зависи", а трябва да посочиш от какво зависи."
В кратките мигове, когато е в България, той обича да прекарва част от времето си в апартамента, където всеки предмет "разказва" истории и пренася в една отминала епоха между двете световни войни.
Малки изискани шкафове, извайвани от изкусни майстори, се вписват като изящни бижута в интериора, библиотеки, пълни със стари книги. В цялата атмосфера, наситена с аристократизъм и изтънченост, има две безспорни "звезди". Едната е в хола и това е бюрото на акад. Александър Балан, изпъстрено с дърворезби, а точно до него е бюстът на Омир.
"Откакто се помня, винаги е стоял до бюрото", казва ученият. Другата "атракция", която приковава вниманието, са двете елегантни кресла с позлатено дърво и кокетната "брошка" между тях - миниатюрна дървена маса между тях, каквито днес могат да се видят само в някои дворци или музеи.
В този красив, изпълнен с академизъм и стил апартамент живеел Александър Балан, който умира на завидните 99 години, през 1959 г.
"Точно тогава му подготвяха голямо тържество, посветено на юбилея - спомня си неговият правнук. - По това време бях на 10 години и имам доста спомени. Когато ходехме да го видим, той винаги бе на своето бюро, покрито с ръкописи, прадядо обичаше да работи. Това е един от най-ярките ми спомени."
По-късно майка му споделяла, че още от съвсем малък Александър водел спорове с дядо си за различни думи.
"Той е бил борец за чист български език, а аз като малко дете съм го питал защо някаква дума, която е жаргонна, не е правилна, обсъждали сме литературни думи", спомня си той.
Всичко в хола е запазено така, както е оставено от Александър Балан. На масата стои книга от 1939 г., писана от сина му Владимир Балан - бил е авиоинженер, учил в Германия. По време на Първата световна война се сражава като пилот на Балканския и Западния фронт. Истинска случайност е, че неговата майка - съпругата на акад. Александър Балан, е французойка, а синът влизал в битки със сънародниците .
"Представете си как на дядо Влайко му се е наложило да воюва с германците срещу французите - отбелязва Александър Апостолов. - През октомври 1944 г. отива на работа и никога повече не се връща. Убит е от комунистите, а Народният съд го осъжда задочно на смърт." Като втори син на проф. Балан Владимир и семейството му живеели на втория етаж в къщата зад Университета.
"На третия бил Станислав Балан - посочва Александър Апостолов. - Секретар на цар Борис III, бил e с него, когато се е срещал с Хитлер в Германия, а също и когато е починал. Смята се, че е бил отровен, но дали е така, не се знае. Знам, че майка ми и леля ми са били приятелки с принцесите и са си играели заедно." На първия етаж живеел проф. Милко Балан - анатом.
Баща им акад. Александър Балан запазил за себе си апартамент на четвъртия етаж. Но не за дълго, защото след като Влайко е осъден задочно на смърт от комунистите, те отнемат кокетната старинна къща от фамилията Когато дядо му Влайко изчезва безследно през 1944 г., майката на Александър Апостолов и леля му остават сираци.
"Майка ми и леля ми са осиновени от леля им Маргарита Алексиева, която нямала деца, и се преместили на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "6-и септември" - спомня си ученият. - Именно там съм се родил. Тези два стола и шкафът бяха там."
Благодарение на уважението и преклонението, което Георги Димитров изпитвал към акад. Александър Балан, и неговото застъпничество, къщата е върната на семейството още по време на комунизма.
"Аз не съм виждал дядо Влайко, майка ми е разказвала за него, от нея разбрах, че имаме много сходни неща - разказва внукът му. - Макар и авиатор, той е бил много духовен, не религиозен, а духовен. За него казваха, че е имал способността да вижда аурата на хората, излъчването им, кой знае колко неща щях да науча от него, ако бе до нас. Според някои работел много, но бил дързък и не се въздържал да изказва мнението си.
За съжаление, в много случаи това може да е пагубно. Предполага се, че именно това е довело до изчезването му, някой или някои кръгове са се страхували, че може да каже нещо и да им навреди."
Акад. Александър Балан трудно преглътнал мъката по рано загиналия си син Владимир, потъвайки в любимата си работа и отдавайки се на внуците. Междувременно станал председател на туристическото дружество и бил избран за велик майстор на масонската ложа.