Смениха Бог, но Любомир Левчев остана при себе си – дори враговете му го признават за голям поет
80-годишният Любомир Левчев пристъпва бавно на свой юбилей, подпирайки се на красив бастун, подарък от съпругата му Дора. Говори все така умно и поетично. Четири години по-късно умира в кардиологията на Александровската болница.
Любомир Левчев определено не беше еднозначна личност. Заради близостта му с Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова и участието във властта той си спечели много критици и врагове. Но дори и те признават, че е много голям европейски поет.
Юбилеят за 80-годишнината му беше под наслов “Звездите са мои” - стихотворението, дало заглавието на първата книга на Левчев и донесло ранна слава.
Тогава младият и неуверен поет занася своите стихотворения в издателство “Народна младеж”. Отговорник за младите писатели е Давид Овадия, който го съветва да я оттегли сам, защото “цял живот ще те помнят като глупака, който е пуснал тази слаба стихосбирка”. Дава му пет минути за размисъл, но младият Левчев нито за момент не се поколебал и не оттеглил творбата си.
Но гостите на 80-годишнината на Левчев бяха впечатлени повече от стихотворението му “Аз, който не избягах от Помпей”, прочетено първо от автора, а след това и от актьора Стойко Пеев, чийто финал е:
Смениха Бог.
Проучиха Вулкана.
Градът развратен
станал е музей.
И само аз
при себе си останах -
аз, който не избягах
от Помпей.
Метафора на какво е Помпей, античен римски град, погребан под пепелта на изригналия през 79 г. вулкан Везувий?
На живота? На човешката съвест? На поезията? На самата България?
И в моята публикация в “ 24 часа” тогава, и сега оставям отговорите на читателите. На другия ден след юбилея Левчев се обади и ми благодари за написаното.
Роденият в Троян голям поет израства във Велико Търново, после семейството му се мести в София. Бащата е лекар, умира през 1946 г. в Александровската болница при операция. Младият Левчев завършва гимназия в столицата и висше образование “Библиография и библиотекознание” към Философско-историческия факултет в Софийския университет.
Член на БКП от 1961 г. Като ученик и студент е секретар на комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС.
През 1957 г. излиза първата му книга с провокативното заглавие “Звездите са мои”. Автор е на над 50 стихосбирки и книги с есета, както и на сценарии на филмите “Мълчаливите пътеки”, “Гибелта на Александър Велики” и “Сладко и горчиво”. Някои от книгите му са преведени на повече от 40 езика.
След промените през 1989 г. издаде три биографични романа: “Убий българина”, “Ти си следващият” и “Панахида за мъртвото време”, към които имаше завиден читателски интерес.
В третия роман Левчев написва култовата фраза: “Няма брат, няма вълк - човек за човека е българин!”
Левчев е работил в радио “София” и вестник “Литературен фронт” като зам-главен редактор. От 1972 до 1975 г. е зам.-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. По-късно е първи зам.-председател на Комитета за култура, когато негов председател е Людмила Живкова. Председател на Съюза на писателите почти 20 години до 1988 г.
Левчев е човек от близкото обкръжение на Живков, част е от “ловната дружинка” на Първия, която наричат неформален съветнически щаб.
През 1991 г. регистрира издателска къща “Орфей”, която издава и списание със същото име.
Ще почетем паметта му с няколко весели истории от неговото житие-битие.
1957 г. В последния си ергенски ден Любомир Левчев отива в касата на издателство “Младеж”, за да вземе авансовия хонорар от 3000 лева за първата стихосбирка “Звездите са мои”. Купил е луксозна кутия с бонбони за касиера.
Докато чака на опашката, в стаята влиза Георги Караславов. Касиерът веднага му предлага стол и слага пред него кутия шоколадови бонбони. Същите, каквито купил и Левчев. Поетът се усмихва на наивността си, а касиерът го срязва:
- Не ми се хили! Като станеш жив класик, така ще се отнасят и с теб.
Без да се смущава от опашката, Караславов започва да брои парите. Записва пачките на листче и ги пуска в стара ученическа чанта. Хонорарът му е 100 хиляди лева!
Така се случва, че двамата излизат заедно от стаята. Караславов хваща Левчев за лакътя и казва:
- Поете, запомни от мен. Много пари има не онзи, който много печели, а който много харчи...
Любомир Левчев и Дора Бонева се женят.
Среща ги Радой Ралин и ги поздравява:
- Честит първи брак!
Един ден Тодор Живков вика Любомир Левчев в кабинета си и му казва, че става зам.-председател на Отечествения фронт (ОФ). Отиването му вече е утвърдено от Политбюро и няма смисъл да отказва. Пита го знае ли какво означава ОФ. Поетът смотолевил, че не. ОФ-ето го наричат Долината на слоновете - обяснява Първия. - В Индия има една долина, в която слоновете отивали да умрат. Сега ние те пращаме в ОФ-то не да умираш, а да извършиш преустройството, другарю Левчев. Ха-ха-ха...
Когато разбира за новата работа и задачите на Левчев, негов приятел му казал:
- Любо, за да направиш цялостна промяна в ОФ, трябва да свършиш толкова работа, колкото тежко трябва да вдигне един слон, за да получи херния.
А председател на ОФ тогава е земеделецът Георги Трайков, вече на преклонна възраст. Веднъж той се вторачва в някакъв активист:
- Абе, момче, аз тебе откъде те познавам? Ти да не си син на Пенка? Браво! Колко сме спали с майка ти! По президиумите бе, момче, не скачай, по президиумите...
Любомир Левчев е избран за председател на СБП. Влиза в ресторанта на съюза и на вратата, почти сгънат на две, го посреща управителят Германа.
- Какво има, Германе? Нещо притеснен ми изглеждаш - подкача го новият председател.
- Притеснен съм, другарю Левчев! Де да знам дали и вас не съм ви бил в суматохата в бар “Астория?!”. Ееей, какво време беше. Добри момчета бяхте, другарю Левчев. Много пиехте! А пък Джагаров как пиеше? А Стефан Гецов как пиеше?! Малеее... Веднъж го бих, другарю Левчев. А вас бих ли ви?
- Не, не си ме бил, успокоил го Левчев.
Първата световна писателска среща в София през 1977 г. протича под мотото “Мирът - надежда на планетата”. Измисля го Пантелей Зарев, тогава председател на СБП. А основен организатор на срещата е Любомир Левчев. След нейния край при Левчев - зам.-председател на Комитета за култура, влиза един от другите заместници на Людмила Живкова и казва:
- Любо, разбра ли? Току-що съобщиха по Би Би Си, че е починал Вернер фон Браун (създателят на балистичните ракети - б.а.). Като научил, че благодарение на нашата писателска среща мирът е осигурен, решил, че вече няма смисъл да живее...