Мила Михова: Пред публиката певецът е гол и беззащитен
Към голям артист можеш да пристъпиш само когато си готов, казва младото сопрано
Оперната певица Мила Михова е родена в София . Завършва НМА "Проф Панчо Владигеров", следва специализация в опера студиото на академията "Санта Чечилия" в Рим под ръководството на примата Рената Скотто. Неин първи учител е майка й - българската прима Дарина Такова. В петък Мила Михова ще участва в галаконцерта на юбилейния 25-и майсторски клас на Райна Кабаиванска като участница в предишни издания на майсторските класове.
- Мила, вероятно след като сте завършили Музикалната академия, сте участвали в много майсторски класове, нещо неизбежно за млад певец. По какво се различават те от майсторските класове на Райна Кабаиванска, по чиято покана ще пеете на галаконцерта в Софийската опера и балет в петък?
- Майсторският клас на Райна Кабаиванска не е просто нещо, което се случва случайно във времето. Това е школа, която се поддържа толкова години и самата школа поддържа своите изявени възпитаници дори дълго време след като те са участвали в майсторския клас.
Първо, той е уникален със своята продължителност. Аз бях част от младежката програма на операта в Рим и е имало случаи, в които имахме еднодневен майсторски клас с някой артист, който в момента участва в продукция на театъра. А поне в предишните издания на майсторските класове на маестрата те продължаваха три седмици. Ти можеш за това време да подготвиш не само ария за финалния галаконцерт, а цяла роля.
Това на практика е едно оперно студио
Да не говорим, че в сравнение с някои класове в чужбина тук таксата за участие е направо символична, а и не е малка вероятността да спечелиш накрая стипендия за обучение от фонда на Кабаиванска, което е от огромна полза.
Аз участвах малко късно в този майсторски клас, за първи път през 2019 г. Нарочно, защото смятам, че към такъв голям артист и преподавател можеш да пристъпиш, когато вече си готов да вземеш максимума от такава среща.
- Сблъсквате ли се като повечето артисти на свободна практика с противоречие между това, което сцените и театрите ви предлагат, и вашите собствени желания? Ето например на последния новогодишен концерт в Софийската опера пяхте прекрасно един дует от “Любовен еликсир” с Кирил Манолов и веднага човек си казва “Тя като всеки млад артист сигурно обожава Доницети и Белини, но те се поставят толкова рядко”.
- Аз имам огромния късмет цялата ми постановка на гласа да стъпва върху белкантото. Първо, защото моят първи и най-важен учител е моята майка Дарина Такова, която е истински белкантист и нейната кариера се базира на творчеството на тези двама композитори плюс Росини.
По-късно Кабаиванска ме насочи към един по-друг репертоар, изпълняван от по-централен сопран, като ми каза: “Ти имаш белкантовото начало, използвай го, защото ще ти бъде много по-лесно, отколкото на някого, който не познава белкантовата техника”. И дори когато подготвяхме заедно ролята на Абигаиле в “Набуко”, която в представите на публиката особено в България е свързана с напълно друг тип глас, моят подход беше като към белкантова роля. Пък и “Набуко” е от ранния период на Верди, когато той е силно повлиян от белкантото. Аз дори в момента пиша докторантура на тази тема: “Въздействието на драматичното белканто върху ранното творчество на Верди”.
А за мен белкантото е всичко, защото то не е просто стил в операта, а основата на най-добрата техника на пеене. От Белини, за съжаление, не съм имала възможност да изпълня нито една роля, но той наистина много рядко се поставя.
Но имам голям опит с Росини, участвала съм в младежката трупа на Росиниевия фестивал в Пезаро, Италия. И това ми е дало изключително много. Пяла съм в “Пътуване към Рейс”, във фрагменти от “Семирамида”. Имам афинитет към сериозните му опери.
- Кое ви подтиква да правите и докторантура? Амбиция ли някаква?
- Не мисля, че е някаква гола амбиция. По-скоро аз винаги съм имала и академични интереси към музиката, не я третирам само като изкуството, с което излизам на сцената. Още от студентка обичам да се задълбочавам, а не просто да си науча текста и музиката. Запознавам се с историята на написването, с литературния или исторически първоизточник, върху който е създадено произведението.
Докторантурата ще ми трябва един ден, когато приключа активната кариера и се заема с преподавателска дейност. Сега няма да пиша по афишите “д-р Мила Михова”.
- Да, това не би помогнало. Всъщност певецът не е ли малко беззащитен на сцената, там няма кой и какво да му помогне особено?
- Така е, на сцената си абсолютно гол и без всякаква защита освен професионалната ти подготовка. Нито преподавателят ти, нито колегите ти, нито диригентът в оркестрината може да се справи вместо теб. Не можеш да спреш, за да повториш. Затова в подготовката се стараем да сме много добри.
- Какво ще пеете на галаконцерта?
- Изпълнителният директор на Нов български университет Георги Текев спомена, че би било хубаво да изпълним нещо от репертоара на маестрата. И тъй като тази година участници в майсторските класове подготвят и спектакли на “Селска чест” и “Палячи”, а и съм поканена за премиерните представления на тези две едноактни опери от Софийската опера през октомври, реших да бъде ария на Неда от “Палячи”.
Това е една от най-прекрасните роли на Райна Кабаиванска, аз съм се учила от нейната Неда, даже сме работили преди време с нея арията.
- Виждали сме ви обаче и в много творчески предизвикателства, които преминават границите на жанровете.
- Това нещо е наистина много предизвикателно. Аз съм си позволявала в свои програми да включвам парчета от мюзикъли, например в концерта със сър Брин Терфел пяхме от “Цигулар на покрива”, аз пях песента на Мария от “Уестсайдска история”.
Имам опит и с музиката на Бьорк, което обаче не е същото. Нейната музика, когато я лишиш от електрониката, се превръща в барок, направен за човешки глас в съпровод на челеста и клавесин. И това е проект, който самата тя е създала за оперни певци. Целия проект на Бьорк досега в света сме правили само една исландска певица и аз, макар че отделни парчета са пели и много известни певици като Лизет Оропеса и Рене Флеминг.
Към голям артист
можеш да
пристъпиш само
когато си готов