Опитва да прогони "Райнметал", подозира Борисов за Радев (Обзор)

17.09.2025 23:00 Елица Чупарова
Румен Радев СНИМКА: Георги Палейков

Нищо подобно, но той ми дължи благодарност, настоя държавният глава в пореден рунд по темата

Бъдещите заводи за барут и 155 мм снаряди, които ще се изграждат съвместно с немския отбранителен концерн “Райнметал”, за пореден път сблъскаха Бойко Борисов и Румен Радев.

В сряда лидерът на ГЕРБ обвини президента, че се опитва да провали сделката с военния концерн. Държавният глава отрече, но пък заяви, че бившият премиер трябва да му бъде благодарен за това, че е довел този инвеститор в България. Борисов коментира темата в кулоарите на парламента в сряда. Всички опити да не се случи тази инвестиция - включително и от този партиен лидер, защото той не се държи като президент, а като партиен лидер, е да не стане, да подплаши инвеститорите. Предполагам това е целта, заяви той.

Изказването му бе провокирано от прессъобщение на президентството от понеделник. В него се съобщава, че държавният глава ще сезира “компетентните органи” за нарушения във Вазовските машиностроителни заводи в Сопот. Именно там ще се правят двата съвместни завода с “Райнметал”.

Всъщност от съобщението не става ясно какви са точно нарушенията. В понеделник Радев се срещна с бивши служители на ВМЗ и ютюбъра Станислав Цанов. Обсъдили “журналистически разследвания, в които се изнасят данни за множество нарушения и злоупотреби в завода”. Затова и президентската институция щяла да сигнализира институциите, но отново не стана ясно кои точно. Информация няма и за разследванията, на които се позовава Радев. Миналата седмица Цанов публикува видеоинтервю с анонимен маскиран служител на ВМЗ, който разказва за злоупотреби при поръчки, доставки на машини, ремонти и схеми при сделки с посредници в оръжейната търговия. Разказва и за вредно въздействие на някои от инсталациите в завода, както и за сексуални намеци към работнички от висши ръководители, и за политическа агитация по избори.

Борисов трябва да е доволен и благодарен, че доведох на крака г-н Папергер (главния изп. директор на “Райнметал” Армин Папергер - б.р.) в България и го убедих да инвестира тук, защото има прекрасни възможности за инвестиции. Така по-късно в сряда Радев отговори задочно на лидера на ГЕРБ.

Президентът обяви, че нямал никакви намерения да разваля сделката с немския военен гигант, но бил длъжен да реагира, когато на “Дондуков” 2 дойдат сигнали за злоупотреби. Отговорността как и в какво ще се реализира тази инвестиция обаче, е изцяло на изпълнителната власт, каза той.

Спорът чия е заслугата “Райнметал” да предпочете България, е още от началото на годината, когато и Радев, и Борисов имаха първи срещи с директора на военния концерн.

Държавният глава се срещна с шефа на “Райнметал” Армин Папергер през февруари на Мюнхенската конференция по сигурността, чиято тема бяха областите за инвестиционно и индустриално сътрудничество с българската отбранителна индустрия и наука. Борисов пък го прие през март в българския парламент. Двамата обсъдили възможностите за съвместно производство на отбранителна продукция. Тогава взели и решението за създаването на общ завод у нас. А конкретика за бъдещата обща инвестиция лидерът на ГЕРБ обяви през април, когато пак се срещна с Папергер, този път в Дортмунд. България има сериозни възможности за производството на боеприпаси за старото съветско въоръжение, но не е подготвена за натовските стандарти. Отбранителната индустрия е залята от поръчки заради войната в Украйна, която наложи и превъоръжаването на европейските страни.

Инвестицията между българското правителство и немския военен концерн за производството на ключовите отбранителни компоненти ще струва над 1 млрд. евро. 49% от тях, или около 490 млн., ще вложи България. Те трябва да бъдат осигурени по механизма SAFE на ЕК за инвестиции в отбраната. Останалите 51% от джойнтвенчъра са за германците.

На 25 август пък Борисов изпревари Радев с 48 часа за посещение в Германия при Папергер. Тогава лидерът на ГЕРБ обяви, че ВМЗ и немският концерн ще правят съвместно двата завода, а до края на септември трябва да бъдат подготвени договорите от българска страна.

4 минути след като в профила на Борисов във фейсбук се появи кратко видео как влиза в централата на концерна в Дюселдорф, президентът имаше организиран брифинг пред медиите. И без да му бъде зададен такъв въпрос, засегна темата, като обяви, че заслугата за ключовата инвестиция е негова и това било “подарък за правителството”.

На срещата през август Борисов заговори и за потенциален трети завод с “Райнметал” за дронове, а два дни по-късно, при посещението си в Германия, Радев заговори за трети завод, но за автотранспортна техника.

В края на август във ВМЗ дойде и шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Оттам тя обяви, че ще бъдат открити 1000 нови “добри” работни места. Най-рано през 2027 г. ще заработят двата съвместни завода, обясни военният министър Атанас Запрянов.

Други от От страната и света

Разследващи са убедени, че Ружа Игнатова все още е жива

Самопровъзгласилата се за „криптокралица" Ружа Игнатова, стояща зад измама за над 3,6 милиарда паунда, може все още да е жива. В това е убеден високопоставен полицейски служител

Мъжът на Лена Бориславова: Надявам се някой ден политиката у нас да е по-малко помийна яма

"Надявам се някой ден политиката у нас да бъде все повече предизвикателство и все по-малко помийна яма. Да бъде основана на аргументи и факти, а не на клевети и обиди

Спирки, кошчета за отпадъци и надписа на Симитли са повредени при вандалска проява

Спирки, кошчета и контейнери за отпадъци и надписа на входа на Симитли са повредени при вандалска проява, съобщиха от Община Симитли. Между 4:00 и 5:00 часа тази нощ са преобърнати кошове за смет на

Кукерската маска - от дива и страшна в Западна България до красиви мъниста на изток (Снимки)

Тя е свещена и не трябва да се слага на шега, защото носи лош късмет Причудливи и дори гротескни същества със стърчащи дълги зъби, рога или тракащи клюнове, сякаш излезли от митологията..

ЕЦБ: Геополитическите рискове вече са траен фактор за икономиката и финансовата стабилност

Геополитическите и геоикономическите рискове се засилват и все по-силно влияят върху икономическия растеж, кредитирането и финансовата стабилност. Това е един от основните изводи в нов аналитичен

>