Павела Митова: В Европа се внася руски газ през нови фирми, но с 30-40% по-скъп. Това са двойни стандарти и бреме за хората
Ако утре затворим въглищните си централи приносът ни към намаляване емисии в ЕС ще е 0,02%, но ще унищожим 40% от производството си на електроенергия в България, заявява на европейски икономически форум председателката на енергийната комисия в парламента
Всички вие внасяте газ от Русия. Това става чрез заобикаляне на санкциите и ограниченията през нови фирми. Плащаме 30-40% повече за същите доставки, които преди получавахме с дългосрочни договори. Внасяме руски газ и руско ядрено гориво, но понеже то е опаковано във Франция, казваме, че е френско и изведнъж става добро гориво. Давам тези примери, за да покажа, че в Европа понякога следваме безсмислени политики, само за да успокоим съвестта си, че демокрацията работи и че сме добри хора.
Това заяви Павела Митова в изказването си по време на 34-тия Икономически форум на страните от Централна и Източна Европа в Карпач, Полша, като прави предположението, че ще стане черната овца.
Тя подчертава, че България е пострадала от заобикалянето на наложени ограничения, санкции и рестрикции (срещу Русия - б.р.), които трудно се контролират.
"Това доведе до високи цени на природния газ и ядреното гориво, които домакинствата и индустрията трябваше да понесат като неоправдано бреме. След като преките доставки на руски газ и гориво за България спряха, бяха сключени индиректни договори с нови посредници. Но тези доставчици отново продаваха руски газ и ядрено гориво – с увеличение на цената от 30–40%. Да се спрат преките и конкурентни доставки, за да бъдат заменени с непреки, но същите по-скъпи – това е пример за двойни стандарти и несправедливо бреме за обществото. Това показва, че ограничения, които не могат да се контролират и лесно се заобикалят, не трябва да се налагат.? Те имат обратен ефект", заяви тя.
В началото на изказването си тя обяви, че държавата ни има три основни приоритета в енергийния сектор – сигурност на доставките, конкурентоспособност и устойчивост, включително опазване на околната среда. Но те трябвало да се следват балансирано. Според нея в страни като България и други въгледобивни държави е бил загубен балансът при прилагането не зелената сделка, тъй като е била наложена прекалено бърза декарбонизация. Това, според нея е довело до дългосрочни пазарни сътресения и изкривявания.
"Така загубихме баланса между сигурността на доставките и конкурентоспособността, срещу екологични мерки с незначителен ефект на ниво ЕС. Това не е солидарност. Това не е справедливост. Дания не е България, Германия не е Полша. Един модел не подхожда на всички. Нуждаем се от гъвкавост и уважение към националните реалности. Ако утре затворим въглищните си централи в Маришкия басейн приносът ни към намаляване на въглеродните емисии в ЕС ще е 0,02%, нищо, но ще унищожим 40% от производството си на електроенергия", заяви тя и напомни, че България не захранва само себе си, но и съседите си, включително Украйна.
Тя каза още, че България постига напредък, но ЕС не го признава. "При зелената сделка трябваше да намалим емисиите на всяка страна с 55% спрямо нивата от 1991 г., за моята страна те са били 105 млн. тона. Сега са 42 млн. т, което е намаление с 60% за България. Страната ни е пионер, ние не сме тези, които трябва да свършат работа сега, но ЕК иска от нас да жертваме повече, което не е справедливо. В нашите въглищни централи работят 30 000 души, които ще загубят работата си, а ще намалим емисиите на ЕС само с 0,02%. Когато говорим за Европа силата е в единството, но това не означава еднаквост. Не трябва да правим политики, които са еднакви за всички. Затова препоръчвам ЕС да направи изключения за засегнатите страни от ограниченията за емисии, тъй като негативният ефект от високите цени ще е по-голям от екологичния", заяви още тя.
Тя упрекна ЕК, че не е контролирала сключването на договор между "Бургаргаз" и компания от трета страна - турската "Боташ".
Обяви и текущия курс на България в енергетиката - диверсификация на източници и маршрути, разширяване на ядрената енергетика ( с американските реактори AP1000 - б.р.), съхранението на електроенергия в батерии и използване на транзитната роля. Подчерта, че това е напълно в съответствие с рамките на ЕС. Настоя да се комбинира с навременен надзор от ЕК и гъвкавости, съобразени с националните специфики.