Замърсяването на въздуха води до повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошото хранене
Замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи от тютюнопушенето или лошите хранителните навици.
Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени.
По данни на Health Effects Institute / State of Global Air[1], замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота. Само излагането на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) води до 161 смъртни случая на 100 000 души население – значително над глобалната средна стойност.
Изчисленията показват, че в България замърсяването на въздуха е свързано с повече смъртни случаи за година от тютюнопушенето или лошите хранителните навици. Това са данни на популационно ниво, съобщава БТА.
Влиянието на замърсяването върху здравето е многопосочно: то допринася за 21% от смъртните случаи от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи. Но освен да води до фатални случаи, животът в замърсена среда повишава риска за възникване или усложняване на редица заболявания и влошено качество на живот.
Основните източници на замърсяване в Източна Европа, включително България, са зависимостта от въглища за енергия и отопление, остарелите индустриални производства, широкото използване на дърва и въглища в домакинствата, старият автопарк, селскостопанските емисии на амоняк и нерегламентираното горене на отпадъци, прекомерното застрояване в градовете. В градските райони на Западна Европа доминират други фактори – транспорт, локална индустрия и отопление на дърва.[2]
От всички региони на СЗО именно Европейският регион работи най-активно за справяне с проблемите на замърсяването на въздуха и климатичните промени. Там, където са въведени ефективни мерки и норми, държавите успяват да постигнат подобрение в качеството на въздуха. През последното десетилетие в Европа и Централна Азия като цяло се наблюдава намаляване на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ₂.₅) в атмосферния въздух, докато в други региони подобна тенденция липсва. Емисиите на основните замърсители също са намалели в повечето страни от региона, с изключение на някои части на Централна Азия.
Слогънът на Международния ден „Racing for Air. Every Breath Matters." символизира спешността и неотложността на борбата със замърсяването на въздуха. Той ни напомня, че сме в „надпревара" с времето и последствията, а всяко забавяне струва човешки животи, защото всеки дъх има значение. Инициативата акцентира върху необходимостта от незабавни действия и силна политическа воля за промяна, като подчертава, че чистият въздух е основно човешко право, което може да бъде защитено единствено чрез глобална солидарност.