С инвестиция за € 56 млн. в зелени технологии България влиза в клуба на производителите на възобновяеми горива
Заводът за биоетанол “Инса Спирит” ще произвежда през втората половина на 2026 г., разкрива 120 нови работни места.
България се присъединява към световната карта на производителите на възобновяеми горива с изграждането на първия по рода си завод за биоетанол у нас. Инвестицията е дело на българската петролна компания “Инса ойл”, която строи индустриалния комплекс “Инса Спирит” - проект на стойност 56 млн. евро, разположен върху 45 хил. кв. м в Пловдивско. Това е едно от най-модерните съоръжения на Балканите и стратегическа стъпка към развитие на високотехнологична зелена енергетика в страната.
Инвестиция от ново поколение
Строителството започна през юни 2022 г. и вече е в напреднала фаза. Освен производствените мощности проектът включва високотехнологична лаборатория, която ще бъде сертифицирана по международните стандарти за качество, както и 15 декара зелени площи около комплекса - пример за интегриране на индустриална и екологична среда.
Зад технологичната архитектура на “Инса Спирит” стои индийската компания PRAJ, световен лидер в проектирането на заводи за етанол. Сърцето на производството е оборудвано от водещи индустриални компании. Германската BUHLER GROUP доставя системите за преработка на зърно, ALFA LAVAL от Швеция внедрява технологии за топлообмен и разделяне, BOSCH и SIEMENS осигуряват автоматизация и индустриални решения, а HYDRO-THERMAL и SOLAR TURBINES от САЩ отговарят за ко-генерацията и енергийната ефективност.
Производствени мощности и автоматизиран цикъл
Дневният капацитет на завода ще достига 41 хил. литра етилов алкохол, като част от него ще бъде дехидратиран до биоетанол за нуждите на българския пазар. Зърнобазата включва пет силоза с капацитет, достатъчен да покрива годишните нужди от суровина. Целият производствен процес - от меленето на зърното през ферментацията и дестилацията до преработката на страничните продукти е напълно автоматизиран.
Освен биоетанол “Инса Спирит” ще произвежда и ценни странични продукти. Сред тях е DDGS - изсушена спиртоварска каша, която намира приложение в животновъдството като високопротеинова храна. Ще се улавя и втечнен въглероден диоксид с висока чистота, който ще се използва в хранително-вкусовата промишленост. За тази инсталация отговаря американската фирма PENTAIR.
Биоетанолът - енергия с по-нисък въглероден отпечатък
Биоетанолът е възобновяемо гориво, произведено основно от зърнени култури. Смесен с бензина, той намалява емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от автомобилите. Повишава октановото число и подобрява ефективността на двигателите, като едновременно с това допринася за по-нисък въглероден отпечатък в национален мащаб.
От 2025 г. в България вече е в сила изискването бензинът да съдържа минимум 9% биоетанол. Това е част от европейските политики за насърчаване на възобновяемите енергийни източници в транспорта.
България става нов играч на европейската карта
В световен мащаб функционират над 1300 завода за биоетанол, като най-големите производители са САЩ, Бразилия и Китай. В Европа производството също е развито, а “Инса Спирит” ще постави България сред държавите, които инвестират в тази устойчива алтернатива.
“Нашата амбиция е да превърнем България в регионален фактор за производство на биоетанол. Вярваме, че тази инвестиция ще допринесе за икономиката, ще увеличи енергийната независимост на страната и ще подпомогне зелената трансформация”, заяви Георги Самуилов, управител на “Инса ойл”.
Перспективи и ефект върху икономиката
Проектът е замислен като двуетапен – първоначалното производство ще се базира на зърнени култури, а следващата фаза предвижда развитие на технологии за второ поколение биоетанол, произведен от биомаса. Очаква се заводът да заработи през втората половина на 2026 г., като ще открие 120 нови работни места и ще се превърне в двигател за регионалното икономическо развитие.
Може да се каже, че “Инса Спирит” е повече от завод – това е пример за модерна индустриална инвестиция, която комбинира високи технологии, устойчиво производство и европейски зелени стандарти. С него България прави решителна крачка към кръговата икономика и към утвърждаване като енергиен играч в региона.