Оръжейният гигант "Райнметал" прави и технологии за коли, и резервоари за водород

01.09.2025 18:41 Елица Чупарова
“Райнметал” прави и дронове. При посещението си в централата му в Дюселдорф, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска и такъв завод у нас. СНИМКА: Райнметал
155 мм снаряди по стандарта на НАТО, каквито ще се произвеждат в България СНИМКА: Райнметал
Танковете и бронетранспортьорите са основна част от производството на “Райнметал” СНИМКА: Райнметал

Петият в Европа и най-голям в Германия отбранителен концерн, който произвежда бронирани бойни машини, бронетранспортьори, дронове, снаряди, но и части за автомобили, и резервоари за водород. Така накратко може да бъде описана компанията “Райнметал”, която планира да изгради 2 завода в България.

Основан през 1889 г., немският военен концерн има 174 офиса и завода в над 30 държави на 5 континента - в Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. Централата му се намира в Дюселдорф. За него в момента работят 40 хиляди човека, а приходите му за 2024 г. са 9,8 млрд. евро.

Каква е историята на този оръжеен гигант, който е напът да стъпи и в България?

В първите години след създаването си “Райнметал” произвежда муниции и оръжейни системи за Германската империя, но постепенно разработва и машини за всекидневието. По време на Първата световна война е основният доставчик на оръжия за немската армия, но след загубата във войната и подписването на Версайския договор през 1919 г. е принуден да ограничи военната продукция.

Между двете световни войни компанията се пренасочва към производството на печатарски машини, локомотивни компоненти, метални изделия. С идването на нацистите на власт през 1933 г. отново се преориентира към въоръжение. През този период компанията се слива с локомотивния производител “Борсиг”, което я превръща в концерн.

През Втората световна война влиянието на концерна нараства. Той произвежда артилерийски системи, като зенитни оръдия и гаубици, както и муниции и тежко въоръжение. По това време

в заводите работят военнопленници и затворници от концентрационните лагери

Между 1943 и 1945 г. фабриките на “Райнметал” са силно пострадали от бомбардировки. След падането на нацистка Германия военното производство в страната е забранено. И компанията временно започва да прави офис оборудване, машини и инструменти.

След присъединяването на ФРГ към НАТО през 50-те години на ХХ век концернът се завръща към отбранителната индустрия, а до 1990 г. укрепва позицията си на ключов доставчик на немските въоръжени сили.

След обединението на Германия “Райнметал” купува няколко компании: “МаК Системс” за бронирана техника, “Маузер” за оръжейни системи и швейцарската “Оерликон Контравс” за ПВО и радари. Започва и активна дейност в автомобилния сектор чрез “Колбеншмит Пиербург” (KSPG). Така се оформят съвременните дивизии на концерна.

С приходите ѝ от 9,8 млрд. евро за 2024 г. концернът отбелязва ръст от 36% спрямо предходната година.

55 млрд. евро пък е стойността на всички поръчки,

които фирмата е договорила и предстои да бъдат изпълнени. Показателен за все по-нарастващия успех на концерна е и оперативният му марж (печалбата от основната му дейност като процент от приходите преди данъците и таксите), който за 2024 г. е бил 15,2%. За сравнение, маржът на повечето отбранителни компании обикновено е между 8 и 12%. 

Една от основните причини за нарастващото значение на “Райнметал” в Европа и НАТО е руската инвазия в Украйна. До 2022 г. концернът доставя оръжия основно за Бундесвера (немската армия) и няколко държави от НАТО. След началото на войната обаче Европа започна масово превъоръжаване, а

Украйна стана един от основните клиенти на “Райнметал”

не само пряко, но и чрез правителствата на страни от ЕС и НАТО. Именно затова в момента отбранителният концерн е ключов партньор за сигурността на Европа, наравно с американските гиганти “Локхийд Мартин” и “Райтеон Технолоджис”.

Дейността на “Райнметал” е развита не само във военното, но и в индустриалното и енергийното производство. Компанията работи и за развиването на нови технологии. Затова тя е разделена на 5 отдела, всеки от които има собствено ръководство, бюджет и специализирани продукти, които произвежда. Всички те се управляват стратегически от централата на фирмата в Дюселдорф и носят марката “Райнметал”.

Така например сухопътната отбранителна и логистична техника като танкове, БТР-и, бойни машини за пехотата и военни камиони се произвеждат от Vehicle Systems Eupope и Vehicle Systems International, докато различните видове оръдия, боеприпаси и гранатомети са част от портфолиото на клона Weapons and Ammunition. Дроновете, системите за контрол и противовъздушна отбрана (радари, оръдия, ракети), оптичните технологии и тези за киберсигурност пък се правят от Electronic Solutions, чиято дейност е свързана с електрониката и дигитализацията. В дивизията Power Systems концернът разработва автомобилни части, термални системи и водородни технологии, сред които охладителни системи, водородни резервоари, инвертори и двигателни части. Освен това се работи и за адаптиране на отбранителни технологии в автомобилната и машиностроителната индустрия. Пример за това е

вкарването на системи за охлаждане на електроника,

батерии и силови агрегати в електромобилите, както и на водородни горивни клетки и резервоари, които първо са разработени за военните камиони, в стационарните енергийни системи и граждански автомобили и камиони, които се движат с водород.

Най-разпространените продукти на “Райнметал” са артилерийските и среднокалибрените боеприпаси, като най-търсени са 155-милиметрови снаряди по натовския стандарт. Компанията прави и 120-милиметрови танкови боеприпаси за “Леопард 2”. За него е създадено и гладкоцевното 120-милиметрово оръдие Rh-120, определяно като

най-успешното танково оръдие в света

Бойните машини “Мардер” и “Линкс” пък се доставят на Украйна, а модулната бронирана машина “Боксър 8х8” е разпространена в страните от НАТО. Правят се и самоходни гаубици, системи за защита от дронове, като “Гепард” и модулната цифрова система за ПВО “Скайнекс”, която също вече се доставя на Украйна. В момента фокусът е и в производството на барут, за който обяснимо има силно търсене. 

В България “Райнметал” планира да изгради 2 завода - за барут и 155-милиметрови снаряди. Договорките за това вече текат, като миналата седмица, по време на откриването на най-новия завод на фирмата в Унтерлюс, Германия, изпълнителният директор Армин Папергер обясни, че до 3-4 седмици договорите ще бъдат готови, като очакванията са заводът за барут у нас да бъде най-големият в Европа. Планирано е двата завода да бъдат изградени на територията на ВМЗ- Сопот, като съвместната инвестиция е оценена на 1 млрд. евро.

Фабриката в Унтерлюс е за 155-милиметрови снаряди, а

единичната цена на снаряд започва от 4000 евро,

съобщава немският вестник “Ханделсблат”. Годишната цел е за производството на около 350 хиляди бройки. При пълен капацитет тя би била най-голямата в Европа. Според немските медии с подобна скорост “Райнметал” може да отвори заводи и в други страни от НАТО, като за Литва и Великобритания има готови проекти. В сряда концернът подписа договор с Румъния за изграждането на завод за барут на стойност 535 млн. евро.

Други от От страната и света

Асен Василев внезапно се разболя и не отиде при Лора Крумова

Внезапен здравословен проблем попречи на лидера на "Продължаваме промяната" Асен Василев да бъде гост в предаването „На фокус с Лора Крумова" по  NOVA, стана ясно от думите на тв водещата

Божидар Божанов: Бордът за мир е опасна грешка

Съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов отправи остра критика пред бТВ към решението на правителството в оставка да се присъедини към Борда за мир, което той определи като "грешно

Автобус с 21 пътници от България за Измир се запали на ГКПП „Капъкуле“

Властите в Одрин са започнали разследване кое е причинило инцидента Автобус с 21 пътници, пътуващ от България за турския град Измир, бе обхванат в пламъци на площадка на ГКПП „Капъкуле"

Индия планира рязко намаляване на митата за внос на автомобили от ЕС

Индия планира значително да намали митата върху вноса на автомобили от Европейския съюз (ЕС) в рамките на подготвяно споразумение за свободна търговия, съобщи Ройтерс, цитирани от БТА

Чуждестранните преки инвестиции в Германия рязко нарастват през 2025 г.

Чуждестранните преки инвестиции в Германия са отбелязали силен ръст през 2025 г., като за първи път от над две десетилетия чуждестранните компании са инвестирали повече средства в страната

>