Новият минимален доход купува 15 кг пилешко повече и 7 кила сирене отгоре
Ако с настоящата минимална работна заплата 1077 лв. малката потребителска кошница от стоки и услуги в България може да се купи 9,7 пъти, с новата от 1 януари догодина, която е 1213 лв., или 620,20 евро, това може да бъде направено 10,9 пъти. Условието е обаче цените да останат на сегашното си равнище. Това изчисление направиха специално за “24 часа” икономистите на КНСБ Любослав Костов и Теодора Пачеджиева.
Изчисленията им показват, че със сегашната минимална заплата българинът може да купи 409 хляба, а от 1 януари догодина – 461. Ако сега с тази заплата може да се купят 134 килограма пилешко месо, след предстоящото ѝ вдигане ще може да се купят 151 кг. Съответно при сиренето, ако сегашната му цена е средно 19,85 лв., с минималната заплата може да се купят 54 кг, а догодина – 61 кг.
“Такава би била ситуацията, ако се запазят ценовите равнища, които сме достигнали на малката потребителска кошница към юли 2025 г., и в следващите месеци. За целта е необходимо недопускане на спекула и необосновано покачване на тези цени от институциите и регулаторните органи. Ето затова е толкова важна кампанията, която в момента се прави съвместно от КЗК, КЗП, НАП и социалните партньори. Чрез тези усилия по косвен път ще се повиши реалната покупателна способност на новата минимална работна заплата, като максимално се ограничи очакваният ръст в цените на продуктите, които ежедневно присъстват на нашата трапеза”, пишат двамата икономисти на синдикатите.
Техните изчисления обаче показват, че независимо от лекото подобрение на ситуацията покупателната способност на минималната работна заплата в България продължава да е най-ниска в Европейския съюз, и то независимо че в абсолютни стойности продуктите от малката потребителска кошница у нас са най-ниски.
Например работещите на минималната заплата в съседна Румъния могат да си купят с нея 487 пъти хляб при средна цена на хляба в Румъния, равняваща се на 1,67 евро, в Германия - 1207 пъти, защото там той струва 1,79 евро, а в Нидерландия - 1321 пъти при цена 1,66 евро. В България след 1 януари догодина хлябът трябва да струва 1,34 евро, но с нашите 620,20 евро можем да си позволим само 462 хляба.
Сравнението с пилешкото месо също показва, че цените на основни продукти в България са по-високи спрямо нашите покупателни възможности от тези в Румъния, Германия и Нидерландия. В Нидерландия например с тяхната минимална работна заплата човек може да купи 259 килограма пилешко месо, в Германия - 393 килограма, а в Румъния – 230 килограма.
С други думи при равни други условия, ако работникът на минимална заплата в България изразходва целия си доход само за хляб, то той може да си позволи с 4% по-малко от румънеца, с 62% по-малко в сравнение с германеца и с 65% по-малко спрямо работника в Нидерландия.
Заключението на Костов и Пачеджиева е, че стойностите на минималната заплата в България остават най-ниски спрямо всички останали държави-членки на ЕС. Ако заложената пред правителството цел е в България да се наблюдава положителна доходна конвергенция и покачване на стандарта на живот до средноевропейските нива, то размерът на минималната работна заплата трябва да бъде адекватен. Един от начините да се постигне такава адекватност е стойността на заплатата редовно – на всеки три месеца, да се тества през покупателната ѝ способност. Включително и чрез това дали тя съответства на необходимото за издръжка. Защото към момента предвиденият размер на минималната заплата за догодина не покрива издръжката на един работещ и живеещ сам, която е 1526 лв.
Или минималната заплата, предвидена за 2026 г., е най-малкото, което българският работник заслужава, и има още много работа в политиката по доходите, което трябва да се направи, заключават двамата.