Трансплантираха бял дроб от прасе на човек в мозъчна смърт
Хирурзи за първи път трансплантираха бял дроб от генетично модифицирано прасе на човек в мозъчна смърт.
Това е най-новата разработка в т.нар. ксенотрансплантация, която е насочена към решаване на кризата с недостига на органи. Според Световната здравна организация се задоволяват само до 10% от глобалната нужда от такива операции.
Експертите обаче подчертават, че има дълъг път, преди свински бели дробове да могат да се използват при пациенти, пише "Гардиън", цитиран от bTV.
„Тези бели дробове не са в състояние самостоятелно да поддържат пациент", каза д-р Джъстин Чан, който не е участвал в операцията.
Андрю Фишър, професор по респираторна трансплантационна медицина в университета в Нюкасъл, се съгласи. „Тази работа е много добре дошла за по-нататъшно разбиране на нашето състояние, но тя бележи постепенна стъпка напред. Необходима е още много работа и не сме в зората на ерата на белодробна ксенотрансплантация с използване на свински бели дробове", каза той.
Ксенотрансплантацията се превърна в гореща област на изследване през последните години, като сърце, бъбреци и черен дроб са сред органите, които са били трансплантирани на хора от прасета.
Последните обикновено са генетично модифицирани чрез премахване на определени свински гени и вмъкване на специфични човешки, за да се намали отхвърлянето на органите от тялото на реципиента.
Проучванията често първоначално се провеждат върху човешки реципиенти с мозъчна смърт, преди в някои случаи да се използват при живи пациенти. Въпреки че е имало само няколко живи реципиента, много от тях са починали в рамките на седмици или месеци след такава операция, макар и не непременно от усложнения, свързани с трансплантацията.
Някои с трансплантирани свински бъбреци обаче са оцелели, като органите все още функционират няколко месеца след процедурата.
Но експертите казват, че ксенотрансплантацията с помощта на бели дробове е особено трудна.
„Всяко вдишване, което се прави, внася външната среда в тялото", смята Фишър.
Това означава, че белите дробове трябва да са много способни да реагират на атаки от замърсяване, инфекция и други източници. „Така че имунната система в белия дроб е много чувствителна и много активна, което означава, че когато става въпрос за трансплантация на органи, където знаете, че не искате имунната система да бъде много активна, това създава допълнителни предизвикателства."
В публикация в списанието Nature Medicine, изследователи от Китай съобщават как са трансплантирали левия бял дроб от китайско прасе донор Бама Сян с шест генетични модификации на 39-годишен мъжки реципиент в мозъчна смърт.
Екипът е установил, че белият дроб е останал жизнеспособен и функционален в продължение на 216 часа и не е предизвикал хиперостро отхвърляне - бърз, бурен имунен отговор от тялото на реципиента. Също така не са наблюдавани признаци на инфекция.
Въпреки това, 24 часа след трансплантацията белият дроб е показал признаци на натрупване на течности и увреждане, вероятно първоначално поради възпаление, свързано с трансплантацията. И въпреки че на реципиента е било дадено мощно имуносупресивно лекарство, трансплантираният орган е бил прогресивно атакуван от антитела, което е довело до значителни щети с течение на времето.
Проф. Питър Френд от Оксфордския университет заяви, че резултатите са усложнени от факта, че самата мозъчна смърт причинява остро възпалително състояние. „Така че част от това, което виждат, може да е функция на състоянието на мозъчна смърт на реципиента", каза той.
Изследователи заявиха, че подходът се нуждае от усъвършенстване.
Някои учени също така проучват възможността за отглеждане на органи в генномодифицирани прасета или овце.