Четири големи града в топ 12 най-добри на матурите, изненада кои са останалите (Графика)
Но в 17 училища с близо 100 ученици средният успех е слаб 2
София, Благоевград, Варна и Велико Търново са четирите големи града, където средният успех на матурите тази година по български език и литература е сред най-добрите. Това се вижда от карта, съставена от Института по пазарна икономика, на средния успех по общини на държавния зрелостен изпит през 2025 година.
Средният успех в Столичната община е 4,58, в община Благоевград 4,51, а в общините Варна и Велико Търново - 4,50.
Останалите в топ 13, където средният успех е над 4,50, са Челопеч - 4,83, Правец - 4,52, Божурище - 4,64, Хаджидимово - 4,54, Сърница - 5,48, Белица - 4,60, Златоград - 4,80, Неделино 4,86. (Виж на картата, където са посочени общини с високи и ниски резултати).
Средният резултат на матурата по български език и литература в страната през 2025 г. е добър 4,27.
В 201 български училища с близо четири хиляди ученици обаче средният успех е под среден 3,00, пише в анализ на ИПИ. Слаби училища има във всяка една от 28-те области и в общо 131 общини - половината от българските общини. В над 70 от слабите училища зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 - 50 и повече.
Почти всички слаби училища (181 от 201) имат успех под среден 3,00 в поне две от последните три години, а 106 от тях – във всяка една от последните три години.
В 17 училища в България с близо 100 ученици средният успех през 2025 г. е точно слаб 2,00. Това означава, че нито един зрелостник в тях не е направил абсолютно нищо на матурата по български език и литература. Някои са в села, но други са в средни и дори големи градове, анализират от Института за пазарна икономика. И добавят, че докато най-добрите училища могат да се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят и базисна грамотност на учениците си.
Фокусът върху тези училища и техните ученици е от особено значение, анализират от ИПИ.
Институтът коментира още, че явно учителите имат водеща роля за образователните резултати. Размерът на общината е по-скоро второстепенен фактор, въпреки че именно той определя доколко са благоприятни социално-икономическите фактори, които бихме очаквали да влияят на образованието.