Мъж, убил баща си, влиза в затвора за 18 години
Мъж, убил баща си, отива в затвора за 18 години, това реши Апелативният съд във Варна като измени присъда на Добричкия окръжен съд, с която на мъжа е бил наложен доживотен затвор.
48-годишният Танер А. е признат за виновен в това, че на 3 август 2023 г. в тервелско село умишлено умъртвил баща си - 69-годишнния Селим Ю. Убийството е извършено с особена жестокост и при условията на домашно насилие. Подсъдимият обжалва пред въззивната инстанция.
Танер А. живеел с баща си. Имал психично заболяване, нямал постоянна работа, бил агресивен спрямо съселяните и родителя си. Районният съд в Тервел издал заповед за незабавна защита на Селим, с която задължил подсъдимия да се въздържа от домашно насилие и го отстранил от дома му. Въпреки това, Танер посещавал къщата. Във фаталния ден между двамата възникнал скандал. Подсъдимият нанесъл на баща си удари с юмруци и кухненски нож. Един от тях попаднал в сънната артерия и довел до смъртта на Селим. По-късно синът сигнализирал в полицията.
И въззивната инстанция отхвърли защитната версия на подсъдимия, че баща му е предприел нападение срещу него. Според апелативните съдии, правилно Окръжният съд е приел наличието в случая на квалифициращо обстоятелство "особена жестокост". Основният белег, по който това се преценява, е начинът на осъществяване на деянието – броят и силата на ударите, използваните средства, причинените телесни увреждания, поведението на дееца по време на престъплението и отношението му към жертвата.
Апелативният съд е съгласен, че по време на деянието подсъдимият е проявил ярост, ожесточение и безчувственост към пострадалия, които характеризират деянието като причинено с "особена жестокост". По отношение на домашното насилие Наказателният кодекс изисква деянието да е предшествано от системни прояви на домашно насилие, които са свързани с единно и устойчиво поведение на подсъдимото лице. В случая системният психически и физически тормоз над пострадалия е доказан.
Относно умисъла, съдът прие, че подсъдимият пряко е целял настъпването на смъртта на пострадалия.
Въззивният съд изрази различно мнение от първоинстанционния за отегчаващите отговорността обстоятелства – като такива не могат да се ценят реабилитацията за предходно осъждане и това, че Танер никога не е работил. Психичното и хронични заболявания на дееца бяха добавени от Апелативния съд към смекчаващите вината обстоятелства.
Втората инстанция съобрази разпоредбата на закона, че доживотен затвор се налага само на лица, извършили изключително тежко престъпление. Това не може да се квалифицира по този начин. Без да омаловажава тежестта на деянието, съдебният състав смята, че е възможна наказателна репресия, с която подсъдимият да бъде превъзпитан. За поправянето на Танер А. не е наложително той да бъде изолиран от обществото до края на живота си, смята Варненският апелативен съд.
Санкцията бе намалена на следващото по тежест наказание - лишаване от свобода за 18 години.