Цената на дюните, или защо не бива да се коли златната кокошка
Ако не се пазят строго, пада стойността на всичко около тях. Губят местните, бизнесът, бъдещите поколения
Цената на дюните: икономика на разрушението и съхранението.
В представите на дребни инвеститори често стои проста сметка: ако получат достъп до дюни и застроят – печелят.
На хартия това изглежда вярно. В реалността е различно. Да, индивидуалният инвеститор може да реализира краткосрочна печалба, но цената се плаща от всички останали – и то в пъти по-голяма.
Дюните и крайбрежната природна среда
не са “празни терени”. Те са капитал –
природен капитал, който създава стойност за целия регион.
Непокътнатите дюни правят крайбрежието по-привлекателно за туристи, поддържат имиджа на дестинацията, стабилизират екосистемите и предпазват инфраструктурата от ерозия и наводнения.
Когато те изчезнат, стойността на района пада – не само в естетически и екологичен, но и в чисто финансов смисъл.
Унищожаването на природата в името на краткосрочна печалба е класически пример за “заколване на златната кокошка”. Това
не е просто сблъсък между печеливши и губещи
Това е ситуация, в която едни овладяват ресурс, а всички – включително местните жители, туристическият бизнес и бъдещите поколения – губят.
Икономическата логика е ясна: съхранените природни обекти увеличават стойността на всичко около тях. Унищожаването им подкопава тази стойност.
Това е една от най-силните икономически причини дюните и другите ценни природни територии да се пазят строго и дългосрочно – не само от екологична, но и от чисто пазарна гледна точка.
(От фейсбук. Авторът е бивш министър на околната среда и водите)