Кълвачи правят дупки в изолацията на къщи в Миндя, скорци и врабци се заселват в тях
Живеем в симбиоза с природата, просто няма как, вдига рамене Николай, един от потърпевшите
Кълвачите май не са това, което са. Така перефразират в търновското село Миндя култовата реплика "Совите не са това, което са!" от филма "Туин Пийкс".
Кълвачи разрушават с острите си човки външните изолации на нови къщи и вместо по дърветата в живописния район пробиват дупки по фасадите.
Чукането по стените започнало през 2024-а и вече се превръща в проблем,
обяснява IT инженерът Николай Георгиев, докато показва двете големи дупки под покрива на новия си дом. Казва, че в дупките от кълвачите вече са се нанесли скорци и врабци.
От другата страна, на челната фасада на кокетната постройка, има и трети отвор, който също не останал незает. Кълвачът започнал и четвърта дупка в стената на Николай, но се отказал.
"Явно усещат под изолацията ларви или червеи, някакви буболечки и решават, че точно там трябва да пробият дупка. Много ми е интересно как успява да се захваща вертикално и с такава сила пробива.
Някой път работя вътре и чувам как цялата къща кънти, като пробива. Излизам, гоня го, той каца на отсрещния орех и ме дебне непрекъснато. В момента, в който ме няма, започва пак да пробива", разказва мъжът.
Домакин и нашественик са се опознали добре. По принцип кълвачите си пазят територията и Николай предполага, че той си харесал района и е решил, че ще дълбае дупки по неговата къща. След него обаче врабчета и скорци се нанесли в оформените ниши и така си съжителстват.
Къщата на инженера по телекомуникации е от 7 г. Тогава столичанинът решил да избяга от големия град и да потърси спокойствието на село. Младият пенсионер и половинката му станали жители на Миндя, след като преди това 20 г. работил във Великобритания по специалността си.
Вдигнали просторна двукатна къща, строена с тухли и бетон. Добре изолирана и с твърда минерална замазка. Фасадата е в стила на традиционната българска къща, но всичко е със съвременни материали.
"Там, където кълвачът пробива, няма дърво. По някаква причина си намира място, където иска да дълбае, и не можеш да го спреш. Аз съм ловец, но той е защитен вид", допълва стопанинът и се чуди
защо по-старите постройки от гредоред, кирпич и вар не са интересни за птицата
Трудно му е да каже дали пернатите, известни като санитарите на гората, са двойка, както е закономерно в природата.
"Трудно ги различавам, защото те се плашат от хората. Наблюдавал съм го и с бинокъл, но не мога да определя. Мисля, че мъжкият копае, но не съм 100% сигурен.
Основно дълбае по ореха в двора, намира си червеи под кората, но пък къщата защо му хареса, нямам представа. Вероятно в изолацията се завъждат някакви насекоми", разсъждава Николай.
Той е проучил всички варианти и стигнал до извода, че няма друго решение, освен дупките по къщата му да се замажат. Но отворите са много високо, почти под покрива и никой майстор не искал да се покатери там.
Отстраняването на пораженията се очертавало скъпо занимание, защото трябвало да се наеме платформа, която малко трудно се вкарва през портите и навесите за автомобили в двора.
"Живеем в симбиоза с природата, просто няма как", вдига рамене инженерът. Оказва се, че той не е единствен потърпевш от нашествие на кълвачи в Миндя.
"Миналата година и къщата на комшиите, която е с изолация, беше накълвана по фасадата.
Доста дупки имаше и разпилян стиропор по земята
Замазаха го, вече не си личи", казва Юлия Василева. Местните пенсионерки са събрани на кафе и раздумка в пенсионерския клуб "Веселина".
Обсъждат еврото и цените, но бързо превключват по темата с кълвачите. Според баба Стефка Драгнева може мазилките да са били нарушени от едрата градушка, която удари миналата година и предизвика доста щети.
И по нейната къща има дупки от ледените топки, колкото юмрук. Майсторът, който я мазал преди това, бил ангажиран в съседно село и още не е извършил поправката.
"Вероятно ще е някъде, където няма хора да живеят, има птици - врабци, косове, нападат гроздето и доматите, но за къщите сигурно е, където не живеят хора постоянно", разсъждават жените, насядали около масата в пенсионерския клуб. Макар да казват, че рядко чуват чукането на кълвачи, допускат, че
може птиците да мигрират от горските масиви заради голямото обезлесяване край Миндя
"Много гора се изсече, голи петна има на баира. Виждат се оттук. Не са болни дърветата, всичко е за продан. Много птици се появиха, които преди не сме ги виждали в селото, сега нападат всичко", допълва леля Виктория и разговорът се връща по темата за еврото.
"Притеснява ни, защото едни пари пишат на етикетите в евро, други в лева. Гледаме и как цените вървят нагоре спрямо еврото, а заплатите малки, пенсиите още по-малки", казват жените.
Смятат, че не е лошо да отворят евтин държавен магазин, но не се надяват. Миндя станало почти женско село, почти си нямат дядовци. Единственият, който споделя компапията им, е писателят Бъчваров, но той бързо се изнизва при появяването на екипа ни.
Другата болна тема е безводието: "Като дойде петък, събота и неделя - край. Половината село има вода, половината - няма. В ниското, понеже се оттича, но нагоре хората по една седмица нямат вода при температури от 40 градуса. Няма вода за пиене, за къпане, трагедия голяма", очертава неволята Юлия.
"Изкупиха се много празни къщи, хората си живеят тук и пътуват до града за работа", доволни са възрастните жени. Но защо кълвачите носят строителни неволи за новите жители, не знаят. Някои дори търсят обяснение в научни списания.
"Четох, че учени разработват микроорганизми, които могат да разрушат напълно и изолациите на жилищните сгради. Стремежът на учените към това да унищожават отпадъците, които са завладели бреговете, дали няма да разрушат и изолациите.
Кълчавите са най-малкият проблем, защото всяко нещо, което се създава, е с двойно острие", казва Марийка Събева, двигател на културната дейност в Миндя.