Долче Вита в бившата цитадела на комунистите в Рим
Петзвезден хотел се намести в сградата, където са работили Палмиро Толиaти и Енрико Берлингуер
Ако страдате от носталгия по едновремешните компартии, достатъчно е да си купите билет до Рим и да отседнете в сградата, където навремето са работили, а често и спали, Енрико Берлингуер и Палмиро Толиати. Едновремешните лидери на италианските комунисти отдавна вече не са сред живите, но палатът, в който са ковали стратегията против империализма, е все още на улица „Ботеге Оскуре" 4. Там, където някога са се писали манифести, вече ще се разхождат богати туристи по бели халати и с чаши шампанско в ръка.
Преди 79 години „Ил Ботегоне", както наричаха седалището, се превръща в нещо като светая светих на най-мощната комунистическа партия на Запад.
Легендарната централа отваря врати отново в сърцето на Рим, но този път като луксозен хотел под марката Thompson на веригата Hyatt. Пет звезди, 69 изискани стаи и апартаменти, панорамна тераса с изглед към площад „Венеция" и Римския форум, са новото амплоа на комунистическото минало.
След края на Втората световна война, през 1946 г., Италианската комунистическа партия (ИКП) начело с Палмиро Толиати решава, че няма как да ръководи революция от бананов склад или тесен офис – такива поне били предложенията за националното й седалище. Толиати смята, че е нужен символ, крепост, цитадела. С помощта на братята Алфио и Алваро Маркини се изгражда монументалната сграда на улица „Ботеге Оскуре".
Шест етажа и 6000 кв. м площ стават собственост на лявата партия. Заради големината и стратегическото положение сградата си спечелва прозвището Комунистическият Пентагон.
В палата се изграждат личен асансьор за партийните лидери, вътрешна аптека, пощенски клон, книжарница и дори таен вход, през който Толиати се срещал скришом с едновремешната председателка на Камарата на депутатите Нилде Йоти, с която имал извънбрачна връзка. Мястото не просто кипяло от партийна активност, то било микрокосмос на идеологическа държава в държавата.
По думите на Армандо Косута, по онова време висш фукционер в ИКП, в сградата срещу седалището се помещавал „център за подслушване на ЦРУ". Но, както казва той, „ние го знаехме".
На втория етаж живеел и Енрико Берлингуер, най-обичаният лидер на партията, който през 1976 г. от балкона обявява: „Един от трима италианци гласува за нас". Също тук е била организирана и траурната зала за прощаване с него.
След разпадането на ИКП през 1991 г., изпаднала във финансови дългове и загубила политическа тежест, наследниците на партията продават сградата. През 2000 г. тя преминава в ръцете на Италианската банкова асоциация, после на бизнесмена Антонио Анджелучи (собственик на вестници като „Либеро" и „Ил Джорнале"), а сега влиза под бранда Thompson Hotels.
И въпреки всичко това миналото ще бъде поставено в луксозна рамка.
В лобито ще останат няколко реликви: бюстът на Антонио Грамши, философът и идеолог на италианския марксизъм, както и знамето на Парижката комуна, затворено в стъклена витрина. Това ще бъдат двете „икони", които ще посрещат гостите, влизащи с луксозни куфарчета Louis Vuitton.