872 деца чакат осиновяване, но едва 11 малчугани с увреждания са намерили новото си семейство
- Малко над 370 на година са приключените процедури, преди това бъдещите родители минават обучение
- И след промените в закона обаче има такива, които искат да върнат дечица в домовеl Желанието - бебе в добро здравословно състояние и да няма фамилна обремененост
- Електронната платформа трябва да заработи от 1 януари 2027 г.
872 дечица чакат своето ново семейство, за да имат нормален живот в семеен дом, пълен с обич. Почти половината обаче са с някакъв вид увреждане, а това значително намалява шанса им да намерят дом, в който да растат обичани.
През миналата година семейство са намерили 376 деца, като едва 11 от тях са били с увреждане. Година по-рано броят им е бил почти същият – 377. Това показва отчетът на Агенцията за социално подпомагане (АСП).
Същевременно в регистъра към края на миналата година са били
вписани 1555 кандидат- осиновители
Тази двойна разлика между търсенето и броя на децата всъщност е една от основните причини кандидатстващите семейства да чакат с години. Но далеч не е единствената. Другата е, че бъдещите родители искат да осиновят малко дете, най-често
бебе, в добро здравословно състояние и да няма фамилна обремененост
Сред другите изисквания е да е от български или смесен произход, но без ясно изразени черти на определен етнос, обясняват експертите.
Отделно и самата процедура не е лека, защото целта е да се намери най-подходящата среда за конкретното дете.
Пътят на осиновителя започва с подаване на заявление в дирекция “Социално подпомагане”. Освен това трябва да се подготви набор от документи. Те са свързани с всяка област от живота - медицински изследвания, служебни бележки от работа и други.
Следва пълно проучване от отдел “Закрила на детето”, което отнема до 3 месеца
Основната цел на комисията е да установи дали бъдещите родители могат да осигурят подходяща среда за израстването на едно дете. Затова се проверяват финансовият статус, професията, цялостното развитие, местоживеенето и съдебното минало на осиновителите.
При проучването трябва да има най-малко 3 срещи с кандидатите за осиновители. Освен това трябва да се посети и домът им. Поне една среща трябва да бъде с членовете на семейството на лицето, което желае да осинови, и с лицата, живеещи с него. Има и интервю с
2-ма поръчители, които дават писмена препоръка за кандидатите
Задължително е кандидат-осиновителите да преминат специален курс и да се запознаят с всички изисквания и процедури. Там новите родители се учат на елементарни битови неща, но и как да реагират в различни ситуации, как да изградят връзка с детето.
Въз основа на направеното проучване, обучение и оценка социалният работник изготвя мотивирано предложение до директора на ДСП за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване.
В едно от последните заседания на парламентарната социална комисия Цветан Предов от ИТН засегна един от проблемите - качеството на осиновяването като процедура и подбора на бъдещите осиновители.
В 49-ото НС гласувахме ограничаване на възможността на разсиновявания. За съжаление, се наблюдава такава тенденция. Знаете, че съм ръководител на Център за деца и младежи с увреждания в София. Много често се обаждат и се търсят варианти да се настанят деца, които са били осиновени, поради различно несходство, ще го кажа така, в характерите между осиновителите и детето.
Като човек, който е извършил проучване на десетки кандидат-осиновители, мога да ви кажа, че след 3 много добре проведени срещи с кандидат-осиновителите, могат да се разберат техните дефицити. Почти никога не може да бъде залъган един професионален обучител какви са проблемите в това семейство и как те ще се развият в бъдеще.
За съжаление обаче, се наблюдава точно обратното - допускат се осиновявания хора, които не са готови да бъдат осиновители. Вина имат хората, които правят проучването, които правят обучението. За едно дете, което е оставено още в началото да бъде настанено в институции, изоставено от биологичните му родители,
повторното изоставяне е пагубно,
разказа Предов и попита какво ще се направи.
В края на 2023 г. Народното събрание прие дългочакани промени в Семейния кодекс по инициатива на сегашната шефка на социалната комисия Деница Сачева и евродепутатът Христо Петров-Ицо Хазарта. Ключовият текст бе по-лесното разкриване на тайнатана осиновяването. Заедно с него обаче се въведе ограничаване на порочния институт на разсиновяването - то е допустимо само след експертна оценка от ДСП относно степента на разстройване на отношенията между осиновителя и осиновения. Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие, когато осиновеният е навършил 25 г.
До 1.01. 2025 г.
трябваше да има национална електронна информационна система
за пълно осиновяване и електронна платформа за кандидатстване. Но бе отложено за 1 януари 2027 г. Това трябваше да отпуши осиновяванията, защото сега регистрите на кандидат-осиновителите са пръснати в регионалните дирекции на Агенцията за социално подпомагане из цялата страна. Това не позволява подходящ осиновител да се търси измежду всички кандидати в страната, защото търсенето е само в съответния регионален регистър. Промените бяха част от амбициозен проект на Деница Сачева за реформа в осиновяванията. Ключова част от тях беше и по-лесното разкриване на тайната на осиновяването.
Около 8000 деца, лишени от родителска
грижа в страната, са в хипотеза на възможност за пълно осиновяване. За някои от тях има съгласие на биологичните родители, за други няма. Като за всеки отделен случай, съобразно преценката на дирекциите за социално подпомагане и отделите за закрила на детето по места се предприемат мерки, включително и по съдебен ред, с оглед защита на най-добрия интерес на детето.
Една голяма част от двойките в страната подхождат към този процес с определен стереотип. Детето, което искаме да бъде от 0 до 3 г., да е в перфектно здраве, да няма външни белези, което да индикират, че е от етнос, различен от преобладаващия.
Това е мечтата и идеята. Аз не ги упреквам. Това е идеята на едно класическо семейство, или родител, който сам иска да осинови дете, заяви зам.- социалният министър Иван Кръстев пред депутатите. И обясни, че пропуски и неглижиране в отделни случаи наистина може да има при проучването, но и често кандидатите крият несигурност и притеснения. При самите обучения понякога експертите не сигнализирали за някои притеснителни неща.
Констатирани са, макар и единични, но има такива пропуски, в които е насочено дете за осиновяване с профил, различен от този, който са очаквали кандидатите. Най-вече здравословни проблеми на детето, включително и в случаите, когато тези здравословни проблеми са идентифицирани и са били надлежно документирани и известни на органите, които участват в процеса по осиновяване, но не и на кандидат-осиновителите. И повярвайте ми, аз наистина разбирам хората, които се сблъскват с този
ужасен шок,
когато разберат, че детето, което току-що е станало част от тяхното семейство, което са чакали дълго (в идеалния случай се чака между 2 и 5 г.) - и след цялото това очакване ти се сблъскваш с една драма, която ще остане за цял живот, разказа зам.-министърът.
Припомни, че през 2021 г. са приети промени в методологията по отношение на подготовката на децата за пълно осиновяване, които имат пряко отношение към работата на отделите “Закрила на детето”, както и на обучителите, работещи с кандидат-осиновителите. Поетапно служителите се обучават на елементите от тази методология. През тази година по програма “Развитие на човешките ресурси” ще има пълен набор от обучения и супервизии на всички хора в системата, както и обучения по законодателните промени и бъдещата единна информационна система.
Съвет ще определя поне по трима подходящи родители
Съвет по осиновяванията ще определя поне трима подходящи родители за всяко дете, което вписано в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. Това е разписано в проект на Правилник за дейността на Съвета по осиновяване, който е час от приетите в промени в Семейния кодекс в края на 2023 г. Самата система трябва да стартира през 2027г.
Предвижда се в срок до един месец след вписването на детето в системата Съветът да разглежда досието му за определяне на подходящ осиновяващ и да обсъжда първите десет подходящи кандидатури. За всяко дете съветът определя минимум трима подходящи осиновяващи, като се ръководи от поредността на вписването им в информационната система, изразените от тях предпочитания, обстоятелствата от значение за интереса на детето, пише в проекта.
Изключения ще има за братя и сестри, деца със здравословен проблем или фамилна обремененост, пострадали от насилие, със специални нужди или на по-висока възраст. Тогава може да се определи по-малко от трима подходящи осиновяващи.
Съветът трябва да заседава поне веднъж седмично, а в състава му юрист, лекар, педагог, психолог или социален работник, както и ръководителят на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, ако детето е настане там.
Допълнително проучване ще има, ако осиновяващият е определян за подходящ и направи три отказа или три пъти в определения срок не подаде молба за осиновяване на детето, за което съветът по осиновяване го е определил като подходящ.
До въвеждането на националната платформа ще действа стария правилник на Съвета по осиновявания.
Осиновяването не е просто решение за бездетни, психолози трябва да работят и след него
Психолози трябва да работят със семействата, осиновили дете, не само преди, но и след като това се случи. Това заяви за “24 часа” изпълнителният директор на “Национална мрежа за децата” Георги Богданов.
Той разказва, че вече съществуват социални услуги, които подкрепят осиновителските семейства и включват обучения в предосиновителния период, което е стъпка напред. “Следосиновителното наблюдение обаче често е формално, без реална терапевтична подкрепа и чувствителност към специфичните травми на децата”, сподели Богданов. По думите му много от изоставените или израснали в институции
имат комплексна травма, а осиновителите се нуждаят от постоянна професионална подкрепа
Затова трябва да се въведе системна психологическа помощ, достъпна в цялата страна.
Сега има центрове за обществена подкрепа в по-големите общини. В тях работят и психолози, включително и с деца, оставени за отглеждане в институции, което държавата предлага като социална услуга”, обясни Богданов. Конкретно детски психолози обаче сякаш не са в състава на тези центрове.
Според него у нас липсва цялостен и устойчив подход към децата с увреждания и заболявания, каквито са половината от чакащите осиновяване. “Въпреки добрите законодателни намерения те често остават извън процеса на качествено осиновяване. Основните пречки са липсата на адекватни социални услуги, обучени специалисти, достъпна среда в детски градини и училища, както и подготвени семейства, които да поемат грижата за тях”, обобщава експертът.
На въпрос какво се случва с децата, оставени в институции от родителите им, но без съгласието им да ги осиновят други, Богданов обясни: “Не е хуманно такива деца да престояват с години в институции.
Попадат в “правна клопка” - страдат, защото им липсва връзка с родното семейство,
и в същото време не могат да бъдат осиновени и да попаднат в обичаща семейна среда. Законодателството трябва да отчита преди всичко интереса на детето, а не статуса на родителите му.”
Днес се полагат повече усилия детето да остане при биологичното си семейство, доколкото е възможно. Но осиновяването не е просто “решение за бездетни семейства”, а дълбоко ангажиран процес, изискващ сериозна подкрепа не само преди, но и след осиновяването, категоричен е той. Това означава по-гъвкави услуги, по-кратки административни срокове и цялостна промяна в обществения дискурс - за да приемаме осиновяването не като “табу”, а като естествена форма на създаване на семейства.