Спиш в България, плуваш в Гърция, но съседите се сърдят – заемали сме им местата на плажа
- Дори румънските летовници предпочитат да нощуват в Джебел и да ходят на плаж в Кавала
- Само гостите от Пиринския край оставят всеки ден по 30-40 хиляди евро в заведенията отвъд границата
Дали такса от 5 евро би намалила потока от български туристи на плажа в Александруполис?
Жители на гръцкия град наскоро недоволстваха срещу "окупацията" на общинския плаж от чужденци, съобщи електронното издание "Е-Верос".
Български туристи стояли на плажа по цял ден, заемайки чадъри и шезлонги, и така не оставало място за местните.
Въпросът е бил обсъден и на заседание на общинския съвет след многобройните
протести на жителите на града, които не могат да си намерят място край вълните
"Проблемът е в това, че общинският плаж е предпочитан предимно от българи, които идват с автобус само за един или два дни, така че прекарват твърде много часове на него.
Още от ранна сутрин те заемат чадъри и шезлонги и остават до късния следобед. Така не остава място за местните, които ходят на плаж, за да плуват, и сега остро протестират", пише изданието.
Кметът на Александруполис Йоанис Забукис е бил наясно с възникналия проблем и затова се обсъждала идея за въвеждане на билет от 5 евро за чужденци.
Според Забукис обаче това не може да бъде законно, защото като европейски граждани нашите имат същите права и задължения като гърците. Билетът не може да бъде един за местните и по-висок за българите.
Настоящата му цена от 1,5 евро за всички ще се запази и местните жители вероятно ще трябва да свикнат с наплива на общинския плаж от български летовници.
В същото време обаче еднодневните туристи - наши сънародници, които ходят на плажовете в Северна Гърция, оставят стотици хиляди евро. От района на Дупница, Благоевград, та чак и от Северозапада поне 3 пъти седмично тръгват по 20-30 автобуса за кратък плаж на Бяло море, които минават през ГКПП Кулата.
Освен това има и още автобуси, които тръгват от Банско, Разлог и Гоце Делчев и минават през ГКПП Илинден-Ексохи. Рейсове вървят от Пловдив и близките места, минавайки през Капитан Петко войвода, за да отидат на Александруполис за ден–два. "От Свиленград сме. За час и половина пристигаме, прекарваме деня тук, вечерта на таверна и обратно", споделят сънароднички, докато се плискат в морето край Неа хили.
От по-големите градове пътуват не само в събота и неделя, но и в сряда, а понякога и в други делнични дни. Да се попекат за ден с организиран превоз отиват основно пенсионери, защото
младите отиват с колите си,
а и през седмицата са на работа.
Повечето от пенсионерите са редовни и ходят поне 2-3 пъти в месеца. От 30 до 50 лв. е цената в двете посоки, която зависи от това от кой град е автобусът. Тръгва се на разсъмване – към 5-6 часа, и връщането е обикновено в 17 ч.
От Югозападна България туристическите фирми избират най-близките плажове в района на Струмския залив - Ставрос, Аспровалта, Неа Врасна, а напоследък най-много автобуси стигат до Офринио, Кавала, Неа Перамос.
На всички плажове има отделена свободна зона,
където всеки може да си опъне чадъра и хавлията, без да плаща. В останалата част обикновено вместо такса за чадър и шезлонг, се изисква задължителна консумация. На места тя е около 5-10 евро, колкото са едно или две фрапета, сервирани със задължителната вода.
Други концесионери са въвели различни тарифи на сянката. На първа линия задължителната консумация може да е 20 евро, а на втора, трета или четвърта линия пада до 10 евро. Гиросът на плажа е около 7-8 евро, толкова е и парче пица.
Все по-малко българи си носят сандвичи, кафе и вода от вкъщи. Масовите гледки с хладилни чанти на плажа, от които се вадят домати, краставици, та дори и диня, вече са рядкост.
Дори и еднодневните туристи отсядат на обяд в заведение и хапват за около 20 евро, купуват си сладолед, кафе или фреш за десетина евро.
Доста по–евтино излиза в района на Мароня, Платанитис, Меси около Комотини. "Гиросът е 4 евро, толкова е и фрапето на плажа с бутилка вода – за близо 10 евро човек може да изкара деня", казват пловдивчани.
Много от българите използват и да си купят
някои хранителни стоки, които в Гърция все още са малко по-евтини
или пък поне по-качествени. Например охладено пиле, което наистина като го готвиш ухае на пиле, е 2,99 евро кг. Хубаво краве сирене може да се вземе за 6 евро. Гаудата е 7,20 евро.
Колкото и обрани да са в харченето българите, те подкрепят със сериозни суми гръцката икономика. Ако на ден пристигат автобуси с около 1000 българи само от Пиринския край, те оставят около 30-40 хил. евро в местния бизнес. Отделно са тези, които пътуват с колите си, които са склонни да харчат повече, особено ако са с деца.
Туристическият бранш в Ксанти обаче се оплаква от намалели приходи от румънски туристи, въпреки че след падането на Шенген и те са повече от предишни години.
Туризмът в Ксанти е намалял с 50%
в сравнение с 2024 година, казва вицепрезидентът на Асоциацията на хотелиерите на Тракия и бивш зам.-кмет на Ксанти Апостолос Агорцас.
Пред електронното издание и радио "Хронос" той твърди, че една от причините била "взрив на пиратски настанявания в апартаменти и вили чрез специализирани платформи, които работели само 3 месеца в годината".
На една законна платформа имало 3 незаконни,
които гръцката държава не контролира "Спане в България, плуване в Гърция" била новата мода този сезон сред румънците, твърди туристическият шеф.
"Всеки ден десетки коли с туристи преминават границата с България, пренощуват в Златоград и пристигат в Гърция само за да плуват. Данъчното облагане в България е по-ниско, цените са по-добри, а ограниченията са по-разумни, казва Апостолос Агорцас. Той дава данни от Гръцката туристическа организация за 2023 г., според които от 1,4 млн. румънски туристи, дошли в Гърция, 90% са влезли по шосе.
"В миналото са спирали за нощувка в Комотини или Ксанти, докато през последните две години никой не спира", допълва той.
Според наблюдения на бранша в Гърция другите туристи, които прекарват отпуска си и почиват повече дни в Северна Гърция, все повече купували хранителни стоки от хипермаркетите, използвали удобствата на местата за настаняване и си приготвяли храна вкъщи. Избягвали да излизат на заведение или поне го правели основно за обяд, без да се прибират от плажа, а вечер предпочитали да си приготвят храна вкъщи. Затова и много се търсят малки къщи или вили с двор и барбекю за компании и семейства с деца.
Тази практика се отнася главно за посетителите, отседнали в места за настаняване тип Airbnb или в
стаи, в които
може да се
приготвя храна
В супермаркетите се забелязвало повишено търсене на кафе, алкохолни напитки и храни. По рафтовете им вече има богат избор от готови за пиене пакетирани напитки, например кафе.
По неофициални данни трафикът през ГКПП Кулата през тази година - юни и юли, се е увеличил с около 25% в сравнение с миналата. Половината туристи се насочват към Струмския залив, Кавала и Тасос, а останалите - към Солун и Халкидики.
През юни 369 507 коли са преминали през гишетата за толтакси на Промахон, като 197 887 са пътували към Гърция, а останалите – към България. Общо за първата половина на годината през пункта за събиране на пътни такси са минали 725 829 автомобила в посока Гърция и 675 310 в посока България.
Паритет: 1,2 млн. българи в южната ни съседка на година, но и 1,2 млн. гърци влизат у нас
Наводнихме само северната част на страната, прочутите курорти на юг са прекалено скъпи за нас
Пълен паритет има по отношение на пресичанията на границата между България и Гърция – по 1,2 млн. българи посещават годишно южната ни съседка, но също по 1,2 млн. гърци идват в България всяка година.
Причините обаче са различни, а разбивката показва, че родните почиващи в Гърция са не повече от 700 хиляди, останалите работят там - и сезонно, и целогодишно.
Незначителна част от гръцките граждани идват на ски
през зимата, повечето пресичат границата просто за да пазаруват или да свършат някаква работа. Това показват сметките на Института за анализи и прогнози в туризма, разказа неговият изпълнителен директор Румен Драганов.
"Българите посещават предимно Северна Гърция, не повече от 60 хиляди наши сънародници пътуват всяка година на юг и посещават островите или преминават през Гърция на път за Италия.
Нашите сънародници не ходят по гръцките курорти, които са световноизвестни, защото всичко там е три пъти по-скъпо, отколкото в Халкидики. Нашествието на българи в Северна Гърция започна преди двайсетина години и е тясно свързано с отварянето на граничните пунктове покрай влизането ни в Европейския съюз", каза той.
Преговорите за отваряне на допълнителни ГКПП се водят още от 90-те години на миналия век, но гръцката страна е проявявала упорство дълги години, защото се е опасявала от нашествие на мюсюлманското население от Родопите.
Към края на миналия век между гръцко-турската граница и Кавала в Северна Гърция са живеели към 4 хиляди мюсюлмани, а днес вече наброяват почти 100 хиляди. Според Драганов гръцките власти продължават да се опасяват от това Турция да не направи нещо като анклав по Беломорието и политиката е да не развива особено туризма в тази част от страната.
"Всъщност туризмът в Северна Гърция започна да се развива масово след 2007 г., когато паднаха граничните проверки за български граждани и буквално наводнихме крайбрежието.
Нашите сънародници започнаха да купуват имоти, а и самият туризъм претърпя големи промени - днес един жител на Джебел например може за 20 минути да отиде до Кавала, да пие едно кафе и да се върне, и затова хората ходят на плаж в Гърция, но могат да се приберат да спят в България", каза Драганов.
Според него
няма как по гръцките плажове да се въведат по-високи такси за българи,
защото и двете държави са членки на ЕС. Но Турция например практикува това - по техните плажове често може да се види, че такса за чадър е 200 лири за турски граждани и 1000 лири за чужденци.
Това кара самите мюсюлмани от Северна Гърция да предпочитат гръцките плажове, защото те са все пак граждани на Гърция и трябва да плащат по-скъпо, ако ходят на плаж в Турция.