Соларите много, но дават само 17% от тока у нас, останалият – от АЕЦ и въглища (Графики)
За първи път КЕВР забелязва просюмърите - фирми и домакинства, които произвеждат електроенергия и я потребяват, а остатъка вкарват в мрежите
Колкото и да е голям бумът на фотоволтаичните централи в България, все още токът у нас се произвежда предимно от атомната централа - 44%, и въглищните тецове - 23 на сто. Делът на соларния ток в микса е 17 на сто. Ако към тях прибавим и зелената енергия от вецовете на НЕК, която е с дял от едва 5% заради сушавите години и пестенето на вода, то разликата с дела на въглищния ток е едва 1%.
Това показват данните на Комисията за енергийно и водно регулиране в годишния доклад за енергетиката за 2024 г., който е изпратен на Европейската комисия.
През миналата година енергийният регулатор отчита рязко повишение на мощността на фотоволтаиците - 1713 мегавата при 1120 мегавата година по-рано.
Тенденциите са намаляване на производството на ток от ТЕЦ на въглища с 46 на сто и 57% увеличение на енергията от фотоволтаичните паркове. Общо централите са произвели 30,28 млн. мегаватчаса електроенергия, което е с 6,8% по-малко в сравнение с година по-рано.
В замяна на това потреблението се е увеличило леко - със стотина хиляди мегаватчаса.
Повече са и битовите потребители на ток,
увеличили са се с 40 хил. за една година - от 4 719 330 домакинства през 2023 г. през миналата са станали 4 760 500.
Любопитни данни излизат от документа на КЕВР за дните с най-високо потребление през последните 5 години. (Виж графиките.)
Най-много електроенергия е ползвана на 26 януари 2022 г. - 151 гигаватчаса.
В анализа за първи път са включени и системите за съхранение на електроенергия. През миналата година те са символични - дали са едва 6544 мегаватчаса. През тази ще са повече, а истинското им присъствие ще се забележи отчетливо през 2026-а, когато бъдат построени батериите, финансирани по плана за възстановяване и устойчивост.
Още една новост е забелязал енергийният регулатор.
Появяват се, макар и малко все още, просюмъри, т.е. потребители на ток, които са едновременно потребители и производители. Това са физически лица или дружества, които използват фотоволтаичните си централи предимно за собствени нужди. Някои са конфигурирали инсталациите така, че излишъкът от електроенергия се вкарва в мрежата.
По данни на регулатора те са 3489. От тях битовите клиенти с инсталирана фотоволтаична централа са 564. Електроенергията, генерирана от потребители, които произвеждат ток за собствени нужди, е 205 400 мегаватчаса.
На газ са 154 000 домакинства, за година са се увеличили с 4444
154 000 са домакинствата, които ползват газ за отопление, топла вода и готвене през миналата година, показва докладът на енергийния регулатор. За година са се увеличили с 4444.
Въпреки че страната е разделена на лицензирани територии между 20 дружества, темпът на газифициране е скромен. За пет години - от 2020 до 2024 г., клиентите на газоразпределителните дружества са нараснали с 29 348. През ковидната 2020-а са били 124 652.
С най-голям пазарен дял - 60% от всички клиенти на газ, е “Овергаз мрежи” на Сашо Дончев. Тя държи освен столичната община и Божурище, още 29 общини и 15 населени места в териториите “Запад” , “Север”, “Юг” и “Изток” .
Друг лицензиант с много общини и населени места е “Аресгаз”, неговите клиенти го нареждат на второ място със 17% дял.
Трети са “Ситигаз България” - със 7% от всички домакинства на газ, четвърти са “Севлиевогаз” с 4 на сто, като това дружество има лиценз само за територията на общината и дели мястото си с “Балкангаз”, което пък е за община Ботевград.
Лицензиите са за 25 до 35 години.
Твърде слабото газифициране на страната явно е мотив депутатите Делян Добрев от ГЕРБ - СДС и Станислав Атанасов от “Ново начало - ДПС” да внесат в парламента промени в Закона за енергетиката между двете четения на други промени, които са за електроразпределителните дружества. Някои вече ги нарекоха поправката “Сашо Дончев”.
Те предвиждат, ако едно газоразпределително дружество за 5 години не е изградило мрежи в част от територията, която е в лиценза му, тази обособена част да се извади от лиценза и за нея да се обяви нов търг.
В мотивите си депутатите пишат, че така ще се привлекат нови инвеститори и тези населени места ще бъдат газифицирани.