На 50 г.: Без бръчки и корем, а тялото минава в ускорен режим на стареене
Ново изследване слага основите за системно разбиране на промяната в органите през призмата на протеините
“Добре дошъл в клуба на 50-годишните - ще видиш разликата”. Това е най-честото предупреждение, което по-възрастни отправят след покана за юбилей заедно с пожеланията за здраве и успехи.
Оказва се, че това не е само народен фолклор или лош хумор. Истина е - след 50-годишна възраст тялото преминава в ускорен режим на стареене. Но не е страшно - затова и гераскофобията, известна още като страх от остаряване, вече не е модерна. Пък и стереотипите за външен вид и красота в напреднала възраст се променят.
Холивудски звезди като Дрю Баримор, Джейн Лий Къртис и Мерил Стрийп са доказателство, че животът не свършва след появата на няколко бръчки или малко повече мазнинки по корема с навършването на 50 години. Стареенето на тъканите и органите на нашето тяло обаче се оказва далеч по-страшно и притеснително. Изследването на вътрешното стареене и борбата срещу него се превръщат във водеща тема на световната медицина.
Ново проучване в тази област, направено от Китайската академия на науките, установява, че след 50-годишна възраст тялото преминава в ускорен режим на стареене.
“Нашите открития полагат основите за системно разбиране на човешкото стареене през призмата на протеините”, съобщават учените от Китайската академия на науките.
Анализ на протеини в човешкото тяло в широк възрастов диапазон показва ускорение в стареенето на тъкани и органи рязко около 50-годишна възраст. Изследването трасира още кога и кои части от тялото се засягат най-рано. Учените откриват, че кръвоносните съдове са силно податливи на стареене и с възрастта функциите им отслабват бързо.
“На база на промените в протеините, свързани със стареенето, разработихме тъканно-специфични протеомни възрастови часовници и очертахме възрастови траектории на органите. Времевият анализ показа завой около 50-годишна възраст, като кръвоносните съдове са тъкан, която е особено податлива на стареене", казват от екипа, отговорен за анализа.
Изследването
До този момент не е правено задълбочено проучване за начина, по който отделни органи остаряват. За целта в изследването, проведено в Китай, се проследяват промените в нивата на протеините, които настъпват в различните тъкани с течение на времето.
Учените взимат тъканни проби, обхващащи седем системи на човешкото тяло, от 76 донори на органи на възраст между 14 и 68 години, починали от травматично мозъчно увреждане. Събрани са проби от сърцето и аортата (сърдечно-съдова система), черния дроб, панкреаса и червата (храносмилателна система), далака и лимфните възли (имунна), надбъбречните жлези и бялата мастна тъкан (ендокринна), белия дроб (дихателна), кожата (интегументарна), мускулите (опорно-двигателна).
Екипът от Китайската академия на науките създава каталог на протеините в тези системи и как нивата им се променят с възрастта.
Резултатите от изследването се сравняват със съществуваща база данни за болести и свързаните с тях гени и се установява, че активността на 48 протеина, свързани със заболявания, нараства с годините. Сред тези заболявания са сърдечносъдови болести, фиброза на тъканите, мастна чернодробна болест, чернодробни тумори.
Най-резките промени се случват между 45 и 55 г.
Изследването доказва, че между 45 и 55 години много тъкани от тялото преминават през протеомно ремоделиране. Значителни промени се наблюдават в аортата. Панкреасът и далакът показват трайни изменения, а вените пък са сред най-бързо стареещите структури.
Учените проверили своето откритие, като изолирали протеин, свързан със стареенето, от аортите на мишки и го инжектирали в млади мишки.
Мишките, подложени на допълнителен протеин, показали понижена физическа издръжливост, намалена сила на захващане, по-нисък баланс и координация, както и видими маркери за стареене на кръвоносните съдове.
Стареенето протича на “вълни”
Предишни изследвания сочат още два върха в стареенето – около 44 години и около 60.
“Нашето изследване е насочено към създаване на цялостен мултитъканен протеомен атлас, разкриващ механизмите зад дисбаланса в протеиновата хомеостаза в остарелите органи и показващ както универсални, така и тъканно-специфични модели на стареене”, пишат изследователите.
“Тези прозрения могат да улеснят разработването на насочени интервенции срещу стареенето и свързаните с него заболявания, проправяйки пътя към подобряване на здравето на възрастните хора.”
Констатациите на китайските колеги допълват нарастващите доказателства, че стареенето не е линейно, а е белязано от периоди на бързи промени, казва Мая Олецка, която изучава стареенето в Института за стареене в Йена, Германия, и не е участвала в проучването.
На това мнение е и Майкъл Снайдер, генетик в Медицинския факултет на Станфордския университет в Калифорния. “Тезите им се вписват в идеята, че хормоналният и метаболитен контрол са от голямо значение. Там се случват едни от най-дълбоките промени с напредване на възрастта”, смята той.
Бръчките вече не са най-големият проблем на възрастните. Основна задача на медицината ще е борбата с вътрешното стареене след навършване на 50 години.