Стефан Вълдобрев записа звука на Римските терми във Варна за проекта си „Акустиката на България"
Римските терми във Варна влязоха в записите на новия проект на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени" – „Акустиката на България". Неговата реализация започна вчера в Солницата в Провадия и продължава със „запечатване на звуци" в 25 обекта в страната, които са свързани с личната и творческа биография на музиканта, предава БТА.
Все едно се връщам в детството си, казва Стефан Вълдобрев. „Специално на термите идвахме редовно, защото единият ми братовчед беше екскурзовод. Това е един детски спомен, малко заличен в годините, и сега преоткрит отново. Няма по-точно и по-естествено място във Варна, където да запишем песен от проекта „Акустиката на България", дори не съм си помислял за друго – това е мястото", каза артистът.
Музикантите записаха в Римските терми части от песента „Привет", която според Вълдобрев ще бъде първата в бъдещия албум. В една подземна галерия бяха „уловени" тонове на барабани, соло китара, акустична и бас китара, както и вокали. Всички членове на „Обичайните заподозрени" - Стоян Янкулов-Стунджи, Иван Лечев, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко и Стефан Вълдобрев изпяха важна част от песента, в която се казва „Ние сме вечните диви цветя, захвърлени някъде накрай света, между хаоса и реда, но истински и различни". „Привет" ще бъде записвана и на други места, като композиторът си представя, че те ще бъдат по-скоро на открито, защото в нея „се препуска" и има много движение.
Римските терми във Варна са най-голямата антична обществена сграда на територията не само на България, но и на Балканския полуостров, и четвъртите по големина в европейската провинция на Римската империя, каза за БТА главният уредник на обекта Ася Стефанова. Построени са в края на II и началото на III век на площ малко над 7 хиляди квадратни метра и са едно наистина грандиозно съоръжение. По думите й именно мащабът най-много впечатлява посетителите. В миналото термите са били покрити и са достигали височина двадесет и два метра.
Съществували са и са се ползвали активно в рамките на сто години – до края на III век. Освен чисто утилитарната си функция, те са имали и важна обществена роля. В най-голямата зала, т.нар. палестра, която е запазена, са се провеждали срещи, разговори, игри и забавления. Със западането на Римската империя, поддръжката на мястото е станала трудна. С част от строителния материал на близко разстояние са изградени по-малки терми, които също могат да се разгледат от посетителите.
За нас е чест, че сме един от обектите от много богатото ни културно-историческо наследство, избран за проекта „Акустиката на България", добави Ася Стефанова. Според нея посланието, което носят артистите, е много смислено и лесно ще достигне до публиката.
Записите продължават в Двореца в Балчик и Текето в Оброчище.