Династията Живкови - Славкови и българската карма: горко им на падналите от власт. Но присъди няма
Тодор Живков дълго спори с майка си за рождената си дата - твърди, че попът, който го записал, бил пиян
След внезапната смърт на внука на бившия Първи - Тодор Славков, съдбата на фамилия Живкови отново събуди спомени и любопитство. Малък Тошко, както мнозина го наричаха, сложи край на живота си със законно притежавания си пистолет. Направи го на същата дата - 21 юли, на която преди 44 г. мъртва бе открита прочутата му майка Людмила Живкова. Тогава Тодор е бил едва 10-годишен. Десетки близки и приятели изпратиха Славков в четвъртък. Още стотици се сбогуваха с него в социалните мрежи, описвайки го като умен, с чувство за хумор, противоречив, останал неразбран за мнозина, носил бремето на фамилията зад маската на усмихнат бохем.
В рамките на само четири поколения родът Живкови постигна шеметно издигане, огромна власт, а след това - обрат.
Родът води началото си от Правец. Тази фамилия е единствена в някогашното село.
Дядото - пъдар, бащата - кожухар
Дядото на всесилния някога Първи, също Тодор, е селски пъдар, който рядко ходи на църква. Баща му Христо пък се бие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След тях става кожухар, занаят, който е учил в Орхание, днешния Ботевград. В късна есен и зима ходи в Габрово да работи, открива своя работилница и в Правец, но фалира и се захваща с абаджийство.
Жени се за Маруца. Нейният род е от Сомовит, но родителите ѝ Георги и Вуна се преселват в Дръвнишката махала на Правец. Майка ѝ знае перфектно румънски, има роднини в северната ни съседка и по тази причина, покрай многобройните обвинения срещу Тодор Живков след 10 ноември 1989 г. ще излезе и сензацията, че е потомък на влашки цигани.
Край Правец майчиният му род идва с фамилията Гергови, но след като се преселва в Ботевград, всички приемат името Дръвнишки, по името на махалата. Вуна е изключително набожна. Синовете ѝ Петко, Иван и сестрата Ангелина остават в Ботевград и днес родът има потомци там. Най-малката, Маруца, се жени за Христо Живков.
Семейството има 4 деца – Тодор, Георги, Пенка, която умира като малка от холера, и Цветана.
След като завършва 7-и клас, Тодор Живков напуска училище,
тъй като баща му се разболява и той като най-голям трябва да помага за издръжката на семейството, а ако иска да учи - да си изкара парите. Започва работа в циглена фабрика в Орхание, продължава в гимназията. След участие в ученическа стачка е принуден да напусне училището в последния клас. Отива в София, започва работа в Държавната печатница, започва да учи и в тогавашното графическо училище, но заради левите си убеждения идва нареждане от Дирекцията на полицията да бъде изключен незабавно. Работи като сервитьор в гостилница на “Дондуков”, възприема комунистическите идеи, става член на РМС – Работническия младежки съюз.
След казармата отново започва партийна работа и през 1941 г. е секретар на Ючбунарския партиен район в София, след година е член на Софийския районен комитет на партията, а от пролетта на 1943 г. е изпратен да ръководи партизанското движение в родния си край и е един от организаторите и ръководителите на прословутата от времето преди 1989 г. партизанска бригада “Чавдар”.
Нататък всичко е много добре известно – грандиозният Априлски пленум, генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Държавния съвет, гениалната Юлска концепция и ... “социализЪмът е едно недоносче, другари.”
По време на Гражданската война в Испания Тодор Живков се запознава с Мара Малеева, която е студентка в Медицинския факултет на Софийския университет, но записва доброволци за участие във войната. Срещат се отново след няколко месеца на студентския празник. Двамата заживяват заедно. Женят се през април 1939 г. по време на престоя им в павликенското село Дъскот, където Мара Малеева е разпределена за участъков лекар. На църковния ритуал Тодор Живков според очевидци казва на свещеника:
“Давай по-кратко, че бързаме.”
По повод на рождената си дата дълго спори с майка си, която го убеждава, че е роден на Свети Симеон Стълпник по стария календар, който е на 20 август. Синът ѝ обаче не отстъпва и след като е проверил, че попът бил пиян и записал само датата на кръщението, което било на 20 септември, а не на раждането му, маха 13 дни заради смяната на календара. Спорът тъй и не приключва, но докато е жив, убеждава, че се е родил на 7 септември 1911 г. Това е показателно за отношенията му със свещениците и религията.
Мара Малеева е родена в Пловдив. Баща ѝ Христо е участник в освиркването на княз Фердинанд при откриване на Народния театър, изключен е от Университета и след амнистията завършва “Българска филология”. После участва и в Транспортната стачка, за което е уволнен като учител. Със съпругата си имат пет деца. Всички завършват висше образование – един става юрист, две са учителки и двама - лекари.
След като Тодор Живков започва възхода си към върховете на партийната и държавна йерархия, съпругата му се отдава на семейството и в доста отношения е негов съветник. Той пък компенсира това, като помага шуреят му д-р Атанас Малеев да е от 1972 г. до 1977 г. ректор на Медицинската академия, а в следващото повече от десетилетие – първи заместник-министър на народното здраве.