Тодор Славков мечтаел да е с харизмата на баща си, но зад бохема криел колко е раним
Такива деца са като дамгосани и психиката им издържа трудно, споделя негова близка
Тодор Славков редовно се шегуваше със семейството си, но никога извън този кръг не е коментирал нещо лично, пазил е спомените и мислите си дълбоко в себе си. Това споделиха пред "24 часа - 168 истории" хора, които са го познавали добре.
"Много обичаше и майка си, но не говореше за взаимоотношенията си с нея или за нейната смърт. Поне не пред външни хора. Беше много привързан към сестра си Жени Живкова, а и тя към него", разказа Венелин Праматаров, журналист и бивш шеф на кабинета на спортния министър Васил Иванов-Лучано, който е работил с Батето навремето.
Иван Славков също се въздържал да споменава Людмила
в присъствието на сина си и други хора.
Независимо какъв е бил дядо му, травмата да остане без майка на 10 г. го е преследвала цял живот, обясняват запознати. Може би затова се е опитвал да бъде като баща си. Според мнозина Тодор Славков много искал да прилича на него - сякаш му харесвала тази необяснима харизма.
"Направи ми впечатление, че
Тодор се държеше мъжки на погребението на Иван,
личеше си, че искрено скърбеше", добави Праматаров.
Иначе синът на Батето и Людмила Живкова винаги се е шегувал с произхода си. В участието си в "Биг Брадър" на въпрос колко места имало в частния самолет на Тодор Живков, внукът му отговаря: "2 места - за мен и дядо ми, Александър Лилов пътуваше прав".
Но има и нещо друго - внукът на Тодор Живков бил дълбоко травмиран от престоя си в ареста и някъде от този период сякаш си сложил маска - зад бохемската външност криел истинската си същност.
"Виждал съм как се извинява на някои хора за смешка, която е казал, а те може би дори не са ѝ обърнали внимание. Образът му се разминаваше с това, което беше. Напрежението да се прикрива го е смазало. Изглеждаше ведър и весел, но дълбоко в себе си беше по-фин", споделя негов приятел.
Според съпругата на един от членовете на ЦК на БКП
наследниците на изявени политици
като Тодор Живков и Людмила Живкова винаги стават жертви.
"Те са като дамгосани и психиката им трудно издържа, Тодор Славков бе много добро момче, какво е ставало в главата му, не знам - с този баща и с тази майка, която бе отдадена на културата, на работата, на историята - разсъждава тя. - Тези деца винаги са под прицел, уязвими. Много жалко е това, което се случи, Тодор Славков бе добър човек."
Венелин Праматаров разказа и спомени на съпругата си, която е била стоматолог в Първа английска гимназия. "Тя е споделяла, че той с нищо не е показвал, че е от такова семейство, не са го возили с кола на училище, въпреки че се говореше какво ли не. Жена ми разказваше още, че Тодор е ходил заедно със съучениците си на трудови бригади преди 1989 г. и там носел от вкъщи кутии с храна, която на обяд разделял с приятелите си. Искал да раздаде на всички. Не се е отделял да си хапва сам.
Беше около 16-17-годишен.
Батето го водеше на нашите мъжки неделни следобеди извън София.
Там ние пием по едно за аперитив, но Иван не позволяваше на сина си да употребява алкохол. Даваше му само кока-кола и момчето много уважаваше баща си. Съобразяваше се с него.
Спомням си и една случка от плажа на Приморско, когато Тодор е бил някъде 4-5-годишен. Играеше си на пясъка. Бяхме една компания и един от групата, голям зевзек, каза на Иван Славков: "Иване, Иване, ако не сложиш чадър да заслониш детето, дядото ще ти стъжни живота".
Позната на семейството също споделя, че като дете внукът на Живков бил симпатичен, весел и добър. "За съжаление, хората очакват от тези наследници да приличат на родителите си, сравняват ги с тях, а те не могат да отговарят на тези изисквания и постепенно се комплексират", коментира тя.
За нещо подобно се сеща и Христо Христов-Референта, който от 1978 до 1990 г. е директор на ловното стопанство "Кормисош".
"Помня го като малко дете,
не мога да свържа смъртта му с тази на майка му Людмила
- разказа приближеният на фамилия Живкови. - Беше кротко и жизнерадостно дете, същият като баща си. От малък израсна пред очите ми, след това сме се виждали само при чествания.
Майка му я срещнах веднъж, тя бе като отец Паисий - по цял ден седи и пише, не излизаше дори да яде, зорлем я карахме. Пишеше, четеше, затворена в една стая. Много човечна, с култура, с отношение към хората и живота, нямаше грешка като човек."
За брат ѝ Владимир Христо Христов отбелязва, че също е бил добро момче, но се събрал с лоша компания.
"Това бяха келеши, които му слагаха нещо в чашата, нямаше как да пие една бира и от нея вече да изглежда пиян, обвиняваха го в какво ли не, но той не беше хулиган - посочва Христов. - Обикновено, кротко момче, което се бе обградило с неблагодарници, някои от които след това даже се изкараха репресирани."
Когато Тодор Живков идвал при него с децата, казвал, че малката Евгения е като компютър, защото била скромна и отговаряла с "да" или "не".
Зам.-шефът на тогавашната служба за охрана - УБО, ген. Бончо Бончев обясни пред вестника, че зад смъртта на Тодор Славков има някаква история.
"За съжаление, през последните години не сме поддържали контакти. Виждахме се на честванията на дядо му, на които винаги идваше - допълва той. - До 10 ноември не сме имали проблеми с него, след това дойдоха промените."
Синът на член на Политбюро си припомни, че с Тодор Славков и с други деца са си играели по почивните станции.
"Беше жизнерадостно дете, имаше чувство за хумор, симпатяга, спортуваше, но след това не сме се виждали", спомни си той.
Георги Тихин, който също е бил близо до тогавашната власт като част от УБО, обясни, че е виждал Тодор Славков, когато е бил 7-8-годишен.
"Носеше детска играчка пушка и падна, питах го защо я носи. Но след 10 ноември 1989 г. не сме поддържали контакт", разказа Тихин.