Строителният мащаб на Вертикалния газов коридор
“Главболгарстрой” реализира два от трите стратегически лота на територията на България
Вертикалният газов коридор не просто свързва точки от картата на Европа - той демонстрира способността на българското строителство да изпълнява критично важна енергийна инфраструктура с международно значение при най-високи технически и екологични изисквания.
Реализацията на коридора на територията на България – по два от трите стратегически лупинга (Кулата–Кресна и Рупча–Ветрино), се изпълнява от дружества от групата “Главболгарстрой”, с водещ партньор “ГБС Енерджи Сълюшънс”. Компанията отговаря за всички дейности по проекта – от избора и оптимизацията на трасето, през проектирането, екологичните и административните процедури до строителството и въвеждането в експлоатация.
Лот 1 от проекта – лупингът Кулата–Кресна, включва изграждането на 47,8 км газопровод с диаметър 700 мм, положен изцяло под земята.
Трасето преминава през тежък и предизвикателен терен, като
са предвидени пет преминавания под реките Струма и Струмешница,
както и под пътна и железопътна инфраструктура и много планински участъци.
Всички участъци при пресичанията на горе цитираните реки и техническата инфраструктура се изпълняват с прилагане на
безизкопни технологии с цел минимално въздействие върху околната среда и ненарушаване на целостта на изградената вече инфраструктура
Едно от ключовите инженерни решения в проекта е използването на хоризонтално насочено сондиране (HDD).
“Методът позволява извършване на прецизен пробив на значителна дълбочина и дължина. В момента работим по участък с дължина около 650 метра, като максималната дълбочина на трасето достига около 40 метра под нивото на речното корито”, посочи инж. Илия Карабаджаков, изпълнителен директор на “ГБС Енерджи Сълюшънс”.
Сондажните операции се извършват с висока степен на координация между специализирана техника и висококвалифицирани инженерни екипи. За да се осигури необходимата точност – с допустимо отклонение под 50 сантиметра, се използват прецизно насочване, динамично управление на траекторията в реално време, както и предварителни геофизични, геоложки и геосеизмични проучвания. Геоложкият състав на подземните пластове определя и вида на сондажните флуиди, които се адаптират спрямо конкретните условия във всяка зона.
Лупингът Кулата–Кресна по същество представлява нова паралелна тръбопроводна линия, която
свързва две съществуващи точки от националната газопреносна мрежа
Това позволява увеличаване на капацитета за пренос на природен газ без необходимост от изграждане на нова компресорна станция.
Новият газопровод се изгражда по самостоятелно трасе, което не използва сервитута на съществуващата инфраструктура – на практика това е напълно независим нов обект.
Маршрутът преминава извън урбанизирани територии, през землищата на Сандански, Петрич, Струмяни и Кресна (област Благоевград), и завършва в район южно от град Кресна, вдясно от главния път по направление Кулата–София.
Лот 3 на територията на страната – лупингът Рупча - Ветрино, е с дължина 61 км и включва безизкопни преминавания под реките Голяма Камчия, Провадийска и Главница. И тук ще се приложи методът на хоризонтално насочено сондиране, аналогично на използвания при Кулата–Кресна.
Според инж. Карабаджаков геоложките характеристики в този участък са сходни с вече проучените по долината на Струма, което позволява използване на доказани инженерни решения. В момента се провеждат подробни геоложки и геофизични проучвания, целящи оптимизация на сондажната стратегия.
Спецификата на трасето Рупча–Ветрино
включва над 20 км преминаване през планински и пресечен терен,
което е ново предизвикателство пред екипите на “Главболгарстрой”. Отново ще се прилагат различни методи за изпълнение на безизкопните технологии – както хоризонтално насочено сондиране така и шнеково сондиране с обсадна тръба (под инженерната и техническата инфраструктура).
И в двата проекта – Кулата–Кресна и Рупча–Ветрино – 100% от газопровода е положен подземно. Това довежда до по-голяма сигурност на изпълненото трасе и по-малки експлоатационни разходи за дружеството оператор.
На обекта Кулата–Кресна в момента работят между 420 и 450 специалисти. По думите на инж. Карабаджаков подобен човешки ресурс ще се поддържа до пълното завършване на проекта. Строителният график се спазва стриктно, без отклонения, като
дейностите няма да бъдат прекратявани и през зимния период
Съоръжението трябва да бъде завършено и въведено в експлоатация до средата на 2026 г. Очаква се след неговото пълно завършване България да осигури съществено увеличение на капацитета за пренос на природен газ по оста Юг–Север, като част от усилията за енергийна свързаност и сигурност в Централна и Източна Европа. По предварителни оценки лупингът Кулата–Кресна ще повиши капацитета на съществуващия газопровод с около 50% на входна точка, а участъкът Рупча–Ветрино – двойно на изходна точка, като по този начин ще се създаде устойчива основа за дългосрочна диверсификация на енергийните потоци в региона.