Аксел не е Бочели, но Guns още са велика банда - за хората от 80-те и за заченатите на техните парчета
Второто гостуване на гигантите у нас - 31 песни без плейбек и излишества, пълен стадион, неповторима атмосфера и много емоции
Бил дебел, не можел да пее. Не е дебел и пее. Не като в началото на 90-те, но пее. И само устата да си отваряше, публиката можешe да го замести, защото знае всяка дума от емблематичните песни, които е написал. Освен това Аксел Роуз не е Guns N' Roses, които останаха на сцената в София цели 3 часа в понеделник! Малко са бандите с около 60-годишни членове, които ще го направят за феновете - без плейбек, почивки от по 10 минути и дълги речи с глобални послания. И най-важното - над 40 хиляди на стадион "Васил Левски", неповторима атмосфера, музикално и мултимедийно шоу на световно ниво. И възможност на феновете да бъдат сред свои и пред любимата банда.
Перфектна организация за събитие от този мащаб - влизане за 3 минути, излизане за 5. Мърч, бира, храна - всичко необходимо за добро настроение.
Хип-хоп легендите от Ню Йорк Public Enemy откриха шоуто по график и под жаркото слънце още в 18 ч. Chuck D and Flavor Flav са сред първите рапъри, които записаха парчета с рок групи в края на 80-те и началото на 90-те. Стегнат сет с послания за мир и против расизма, Public Enemy подгряха публиката, но не слязоха зад кулисите, а заеха местата си по ъглите за шоуто на Guns.
Публиката не чака дълго. Точно в 19,30 ч Аксел, Слаш, Дъф и останалите от сегашния състав на бандата превзеха сцената. Без помпозности, претенции и излишества. И малко изненадващо за родните фенове, които не са свикнали хедлайнерът да излиза по светло. Welcome to the Jungle, babe... Първото парче от дебютния албум на Guns N' Roses, който излезе на същата дата преди 38 години. Стадионът веднага завря. Енергията преля в Mr. Brownstone от същия албум, Bad Obsession от следващия, известен като "Илюзиите", шедьовърът Civil War, кавърът на WINGS Live and Let Die. Забележително е как банда само с три авторски албума в класическия си състав между 1987 и 1991 може да събере на стадион хора от три поколения, половината от които са заченати на класики като Don't Cry и November Rain, за която Аксел зае мястото си зад пианото.
Любимецът на публиката Слаш сменяше китара след китара и виеше сола в уникалния си стил. Претупа само това на This I love - прочувствената балада от албума Chinese Democracy от 2008 г., в който той, Дъф и останалите не участваха (с изключение на клавириста Дизи Рийд, който е с групата от 90-те, но никога не е бил сред основните лица). Мнозина наричат бандата от това време Аксел Роуз Бенд, но в понеделник Guns изпълниха 3 парчета от най-дълго чакания албум в рок историята. На първото от Chinese Democracy и 19-о поред за вечерта - Sorry, Аксел свали слънчевите очила. Слънцето вече беше залязло. Имаше още Slither на Velvet Revolver - групата на Слаш, Дъф и Скот от Stone Temple Pilots. Дъф Маккаган изпя кавъра на вечните Thin Lizzy Thunder and Lightning, за да може фронтменът да събере сили, а малко преди края на шоуто Аксел и компания почетоха Ози и Black Sabbath с Never Say Die! Освен това - Слаш ни свири блус с емблематичния си класически Gibson, вторият китарист Ричард Фортъс скромно, но майсторски импровизира по време на парчетата, секси клавиристката Мелиса Рийс и колегата й Дизи Рийд поддържаха мощен фон на стената от звук. И така 31 парчета. Очакваният финал, разбира се, беше Paradise City. На тази песен традиционно всички избухват и пеят с пълно гърло. Вече в бяло, Аксел опита да върне старите времена със спринтовете по сцената. За 63-те му години се получи добре.
Като за финал - второто шоу на Guns N' Roses у нас беше по-добро и емоционално от първото през 2012 г., а Аксел Роуз е велика рок звезда, оцеляла през бурите на алкохола, дрогата и славата. Не е Андреа Бочели или Пласидо Доминго, но няма и нужда.