Над 12 млн. прибрали партиите за 9-те месеца в този парламент (Графика)
През това време депутатите им заседаваха само 97 дни, сега са пред трета ваканция
12 221 347 лева са получили от държавата партиите и коалициите от 51-ото народно събрание от изборите миналата есен досега. За 9-те му месеца живот те заседаваха 97 пъти, а сега са пред третата си ваканция, откакто се заклеха (взеха си Коледна и Великденска, следва лятната им почивка).
Всяка от парламентарно представените сили има право на субсидия от бюджета в размер на 8 лева на получен глас на последните избори. Парите от хазната
се изплащат от деня на изборите, а не от старта на новия парламент
Те се дават на 4 транша през годината - на тримесечие.
Отделно партиите събират средства от членски внос и от дарения.
Държавна субсидия се полага и на партиите, които минат 1% на парламентарен вот, а на 27 октомври миналата година това беше само “Величие”. Формацията взе 3,999% и първоначално остана на 21 гласа от влизане в 51-ото НС, но след решението на Конституционния съд днес вече е парламентарна сила. Така за тези близо 9 месеца хората на Ивелин Михайлов са взели над 332 хил. лв. от хазната.
Три транша от субсидията си са получили партиите от този парламент досега. Нищо, че работата на 51-ото НС реално не започна на 11 ноември, а с цели два месеца закъснение. Толкова отне на партиите да се споразумеят за съставянето на управленско мнозинство, което да застане зад кабинета “Желязков”, избран чак в средата на януари.
Но пък му бяха гласувани два вота на недоверие още преди да е навършил 100 дни, а за 6-те си месеца дотук е вече с четири опита да бъде свален.
За 9-те си месеца работа депутатите приеха окончателно 29 закона, сред които държавния бюджет, но сямо няколко изцяло нови - за личния фалит и пазарите за криптовалути. Отметната 11 ратификации, приеха няколко декларации.
Но пък и свършиха нещо, което няколко други парламента поред отлагаха поради липсата на ясно мнозинство -
попълниха голяма част от овакантените висши държавни постове
в комисии и регулатори като КЕВР, Бюрото за СРС-та, Комисията за защита от дискриминация. Избраха и омбудсман миналия петък, след като институцията беше обезглавена повече от година. Предстои да гласуват и за нов управител и подуправител на НОИ.
4,2 милиона са парите за парламентарните сили за второто тримесечие на тази година, когато са и поработили повечко. 4,6 милиона е сумата, която държавата им е отпуснала като субсидия за първото тримесечие на 2025 г., а над 3,3 милиона са парите на парламентарните сили за двата месеца в края на миналата година, става ясно от публикуваните данни.
Логично най-голямата сума е за най-голямата парламентарна сила. ГЕРБ и СДС са взели близо 3,5 милиона. (Виж в инфографиката.) Те обаче си делят субсидията спрямо броя на депутатите си, затова
хората на Румен Христов са получили само 86 119 лв.
Другите две управляващи сили - ИТН и БСП, са взели съответно 893 549 и 997 хиляди лева.
БСП влезе в парламента с най-голямата коалиция - широкото ляво обединение от 17 формации, но всъщност взима цялата субсидия. Причината е, че партньорите реално нямат депутати и така
цялата сумата отива на “Позитано” 20
Делба на държавните пари правят и трите формации в групата на ПП-ДБ, взела общо над 1,8 милиона. “Промяната” е получила над 961 хиляди лева, “Да, България” - 607 135 лв., а ДСБ - 303 661 лв.
1,7 млн. лева е получила “Възраждане” като трета парламентарна сила. Над 1,5 млн. е субсидията на “ДПС - Ново начало”.
МЕЧ на Радостин Василев пък е взела от държавата малко над 382 хиляди.
Всички пари, които се полагат на Алианса за права и свободи - 985 хил. лева, отиват в сметките на Земеделския народен съюз, чиято регистрация формацията на Ахмед Доган използва за изборите.
Общо 85 милиона струват на данъкоплатеца последните 4 политически години
само за издръжка на партийните централи - това е общата сума, която те са получили като държавна субсидия от април 2021 г., когато бе избрано 45-ото народно събрание, до 1 юли 2025 г.
По-голямата част от тези години преминаха в политическа криза - с няколко провалени парламента и седем броя избори. Само два от седем избрани парламента успяха да излъчат редовно правителство - на Кирил Петков в 47-ото НС и на сглобката и Николай Денков в 49-ото НС, но и двата не просъществуваха дълго. Сега 51-ото НС избра правителството на Росен Желязков и макар че вече е на малцинството, то продължава да стои стабилно и лесно преодоля и четирите си вота на недоверие дотук.
Отделно от тази сума са парите, които държавата харчеше за организиране на поредните предсрочни избори. Те възлизат на близо 515 милиона за 4-те години. Но тук влизат и редовните президентски избори през есента на 2021 г., и вотът за Европарламент от юни 2024 г., като двата се проведоха заедно с предсрочните за Народно събрание.