Мирослав Ненков: На много места отношението към специализантите е като към роби
„Младите лекари, които започват професионалния си път, навсякъде това начало е много трудно. Свързано е със страшно много работа, страшно много натоварване и „очукване" от реалността в болницата, в която е попаднал", коментира бившият министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков.
По думите му е много важно специализантът при кой шеф ще попадне. При някои може да ги ползват само за „впрегатен добитък" – да блъскат дежурства, да пишат документи, а не да се учат.
„Дори специализанти не се пускат да ходят на курсовете, които са в програмата за специализация, защото няма кой да дава дежурства. Ако два месеца специализантът отиде на курс, два месеца няма да има кой да блъска дежурства", каза Ненков пред bTV.
Относно възнагражденията ми той коментира, че не може да се очаква специализантът да получава огромна заплата.
„Факт е обаче, че отношението към тях на доста места е точно като към роби. Те са там да блъскат дежурства. Финансовият ресурс е разпределен, а за тях остават трохите. Децата всъщност затова подскачат – за това, че правят огромен обем извънреден труд, който не се заплаща. Дават много нощни дежурства, които се заплащат със стотинки", заяви Мирослав Ненков.
„Те не искат да взимат заплати, колкото взимат лекарите със специалност или дърти доктори. Те искат да получават заплата, която да е поне по-висока от продавачката на касата в някой супермаркет", допълни той.
По думите му има начин да бъдат задължавани директорите на здравни заведения, които обучават, да изпращат специализантите на курсовете, които им се полагат.
Според него има и начин доходът им да бъде обвързан с минималната работна заплата и да бъде адекватен на отговорностите, които постепенно през годините ще започнат да поемат.