Людмила Живкова умира във вилата, в която се беси дъщерята на Желю Желев
Патоанатомите не извършват аутопсия, въпреки че официално твърдят обратното. Шокират се, че от носа ѝ не спира да тече кръв и не знаят как да я изнесат на поклонението
На 20 юли 1981 г. - последния ден от живота на Людмила Живкова, бившият Първи ѝ предлага да обядват заедно, но тя отказва. Той хапва сам и се оттегля в покоите си. Тогава дъщеря му решава да тръгне за София с шофьора си Кирил Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев.
Пристигат в резиденция “Бояна” към 15 часа и тя остава сама във вилата, обитавана от Живкови. Според писателя Петър Христозов това е същата къща, в която 12 години по-късно се самоубива по-малката дъщеря на президента Желю Желев - Йорданка.
В спомените си Димитър Мурджев разказва, че тогава
Живкова ги изпратила до Правителствена болница
да ѝ вземат лекарства. Според него става дума за приспивателното дормопан. Людмила освобождава управителката на вилата и остава само с камериерката. По-късно тя първа ще намери тялото ѝ в “басейнчето” - зидана вана 2 на 2 метра, дълбока около 30 см.
Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч. Двамата с шофьора ѝ донасят медикаментите и остават да я чакат в дежурната стая. Към 18 часа единственият човек във вилата - камериерката, им се обадила по телефона и с писъци крещяла, че тялото на дъщерята на Живков плува във ваната. Веднага се обаждат за линейка, но тя закъснява с повече от час, защото пука гума.
Мурджев и Христозов изваждат трупа ѝ и го поставят на плочките в банята. Проверяват пулса ѝ на няколко места, но така и не го откриват. “Мъртва е”, единодушни са те.
Междувременно идва медицинската сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковка с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взема само две хапчета.
Когато лекарите пристигат, виждат безжизненото тяло на Живкова и веднага разбират, че е починала, но извършват реанимация в опит да я съживят. Бялата птица на българската култура умира на 20 юли, но официално смъртта ѝ е записана в 2 ч след полунощ, на 21 юли 1981 г. След няколко дни ще се навършат 44 години от злощастното събитие.
По официални данни аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта от професорите Сивчо Сивчев и Белоев без помощта на асистенти. Протокол от изследването няма, но заключението е, че
тя е починала от мозъчен кръвоизлив
Никой от приближените ѝ обаче не вярва, че смъртта ѝ е естествена.
За погребението нейният заместник в Комитета за култура Емил Александров споделя: “Охраняваха трупа ѝ повече, отколкото се пази жив ръководител. Какво толкова се страхуват от това тяло? И затова ли не публикуваха нищо за аутопсията?”.
Едва през 2000 г. проф. Сивчев признава, че дъщерята на Тато се е удавила в басейнчето: “Белият дроб се е изпълнил с течност и не е могла повече да диша, а не е имало кой да я извади оттам. Тя навярно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала...”
Всичко звучи логично и убедително, но след смъртта ѝ започват да се появяват различни несъответствия около деня на кончината ѝ. Освен това по повод причината за удавянето проф. Сивчев признава: “Това е тайна, която ще отнеса с мен.”
По-късно от секретни разговори става ясно, че патоанатомите, извършили аутопсията, не откриват следи от инсулт. Вероятно това е тайната, която професорът крие до гроб.
А може и да е друга. След дълги години директорът на Правителствена болница проф. д-р Йонко Белоев доверява на свой приближен: “Голям проблем имахме с Людмила. Вече трябваше да се откара трупът ѝ за излагане за поклонение, а до последно продължаваше да тече кръв от носа въпреки тампонирането му. Това означава, че в главата е останала още кръв. При внезапна смърт от мозъчен кръвоизлив в съдовете на мозъка се задържа голямо количество кръв, която после се отцежда бавно през носа. Вероятно така е било и в случая.”
Информацията за кръвта дава превес на версията за инсулт,
но Белоев е категоричен, че действителната причина за смъртта никога няма да бъде узната, защото не е била направена аутопсия, нито са били взети материали от трупа за нужните изследвания. Професорът все пак отбелязал, че макар лично Живков да не е дал съгласие за аутопсия, било направено “повече от разрешеното”. Отворили теменното капаче на черепа и така установили масивен мозъчен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Самият мозък не е бил ваден и затова е задържал кръвта.
Всъщност с годините се утвърдиха три най-възможни причини за смъртта на Людмила Живкова: нещастен случай, самоубийство и убийство, поръчано от Кремъл.
Самият Живков пише в мемоарите си: “Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа
дали кончината ѝ е била резултат от изчерпване на жизнените ѝ сили, или е имало и някакво външно вмешателство.”.
За какво точно се е съмнявал Тодор Живков, никога не става ясно. Въпреки властта, която е имал, той не поръчва специално разследване, което да разплете мистерията около смъртта на дъщеря му. А тя се засилва още повече, когато няколко дни след погребението по заповед на Милко Балев почти всички стенограми с изказвания на Людмила са прибрани веднага и изчезват завинаги.
По всички тези причини се смята, че има нещо гнило в смъртта на Людмила Живкова, което обаче никога няма да бъде разкрито.
И 20 юли 1981 г. ще остане завинаги обвит в мистерия...