Лошото психическо здраве на бащите пречи на развитието на децата
То няма отношение към адаптивния и двигателния прогрес, но може да се отрази на социално-емоционалното, когнитивното, езиковото и физическото съзряване
Известно е, че майките носят голяма част от тежестта за здравословното развитие на детето от бременността до юношеските му години. Но едно голямо ново проучване допълва нарастващия брой доказателства, според които бащите също са отговорни за развитието.
Психическият дистрес на бащите е свързан с непълноценно детско развитие, включително когнитивно, социално-емоционално, езиково и физическо. Това твърди проучването, публикувано в списанието JAMA Pediatrics.
Изследователите определят психическия дистрес като симптоми или диагноза за депресия, тревожност или комбинация от двете. Констатациите са особено верни в периода, който обхваща от зачеването до две години след раждането.
През този период развиващият се плод, после бебето, а след това и малкото дете притежават особена чувствителност към всяко психическо неразположение, което родителите, особено майката, изпитват.
"Но и мъжете са изложени на риск от повишен психически дистрес по време на прехода към бащинство, като честотата на
клинична депресия сред мъжете през перинаталния период достига 8 процента,
тревожността - 11%, а повишеният стрес - от 6% до 9%", пишат авторите в проучването.
"Това представлява най-изчерпателният глобален преглед до момента на връзката между перинаталното психично здраве на бащите и развитието на потомството", посочва пред Си Ен Ен д-р Делиз Хътчинсън, която е старши автор на проучването и доцент в Изследователския център за жизнен цикъл SEED в университета Дийкин в Австралия.
"Това, което се открои, беше поразителната последователност в наблюдаваните тенденции - допълва Хътчинсън. - Важно е бащите да бъдат подкрепяни, ако искаме да видим по-добри резултати за семействата."
Въпреки че и предишни проучвания са свързвали лошото психично здраве на бащите с потенциални вреди за развитието на децата им, резултатите са били ограничени от броя на изследваните форми на развитие или от убедителността на резултатите.
В допълнение към разширяването на този вид изследвания отвъд двойката майка-дете авторите също така са искали да запълнят тези изследователски празнини. Те са анализирали връзките между бащината депресия, тревожност или стрес и шест вида детско развитие: социално-емоционално, адаптивно, когнитивно, езиково, физическо и двигателно развитие от раждането до 18-годишна възраст.
Факторите за социално-емоционално развитие включват
способността на детето да изгражда позитивни
взаимоотношения с връстници,
да действа по начин, който е от полза за другите, да има здравословна привързаност, да се самоуспокоява и да има здравословен темперамент. Адаптивността се отнася до способността на детето да реагира на промените и да управлява ежедневните си нужди.
Когнитивното развитие включва вземането на решения, паметта, вниманието, ученето, коефициента на интелигентност и академичните постижения.
Речта, езикът и комуникацията са критични области на развитие за децата. Те играят жизненоважна роля през целия живот, като ни помагат да разбираме какво се случва около нас, да съобщаваме за основните си нужди и чувства, да водим разговори, да мислим и да учим, да развиваме взаимоотношения.
Факторите за физическо развитие включват гестационен растеж и ръст, тегло, забавяне на растежа, здраве на съня в детството. Моторното развитие се отнася до фината моторика, която включва използването на малки мускули за действия като писане или закопчаване, и до грубата моторика.
Последните умения използват по-големи мускули за движения, включително махане с ръка, ходене или дъвчене.
Констатациите в проучването са получени от 84 предишни изследвания, обхващащи
хиляди двойки баща - дете Всички проучвания са проследявали участниците във времето, като психическият дистрес е измерван от бременността до две години след раждането, обяснява Хътчинсън.
Авторите са изключили проучвания с бащи, които са имали медицинско състояние, приемали са лекарства и са консумирали алкохол или наркотици.
Няма доказателства за връзки между психическия дистрес на бащата и адаптивното и двигателното развитие, установило проучването.
Но е имало незначителни до малки връзки с другите резултати от развитието, включително социално-емоционалното, когнитивното, езиковото и физическото съзряване. Най-големите въздействия са били в ранното детство.
Асоциациите като цяло са по-силни за постнаталния психичен дистрес, отколкото за психичния дистрес преди зачеването, "което предполага, че психическото състояние на бащата може да оказва по-пряко влияние върху развиващото се дете след раждането", смятат авторите.
Психическите проблеми на бащата може да повлияят на неговата чувствителност и отзивчивост при взаимодействията с детето му и да нарушат привързаността, посочва Хътчинсън.
"Бащите прекарват повече време от всякога в грижи за децата и все повече се признават за важни фактори за здравето и благополучието на семейството", отбелязват независими експерти в коментар към проучването.
"Важно е бащите да са наясно, че родителството може да бъде труден период и че много мъже преминават в този момент през възходи и падения", подчертава Хътчинсън. Затова и търсенето на подкрепа има значение, добавя тя, и това е сила, а не слабост.
Бащите могат да говорят с общопрактикуващи лекари, терапевти или специалисти в специализирани клиники за бременност или следродилна терапия относно психичното си здраве.