Мощна крепост пазила епископския комплекс на Перперикон от набезите на варвари (Видео)
Мощна крепостна стена, предназначена да отбранява изградената в края на V в. Голяма базилика и епископски комплекс, включващ резиденция, административни и жилищни постройки, занаятчийски работилници и други, разкриха при разкопки на Перперикон. Проучванията на историческия връх край Кърджали стартираха преди 10-ина дни.
"През VI в. големият град се е състоял от две крепости. Едната е била на Акропола, изградена още по времето на римския император Диоклециан в края на III в. Тогава тя била предназначена да опази важния град от първите варварски нашествия на готите. Спокойният период в историята на Източната Римска империя обаче приключва в началото на VI в. Започват интензивни нашествия на славяни, прабългари и авари, които често минават Стара планина и навлизат в Тракия и Беломорието. Това наложило изграждането на втора крепостна стена, която да защитава голямата епископска базилика и сградите около нея", поясни ръководителят на разкопките на Перперикон проф. Николай Овчаров. Разкритата от археолозите стена е дебела 2.2 метра. До момента са разкрити около 80 метра от зида, който се движи в посока север - юг, след което прави чупка на запад. Не е ясно докъде се простира стената, но според проф. Овчаров вероятно обхваща площ от няколко десетки декара, а вероятно и един хектар.
"Най-близката аналогия на това укрепление е любимият град на император Юстиниан I Велики, построен близо до рожденото му място и наречен на негово име – Юстиниана Прима, недалеч от сръбския град Лесковац. Той също е бил епископски център и край катедралната трикорабна базилика също първоначално не е имало стена", каза проф. Овчаров.
Проучванията през археологически сезон 2025 ще продължат поне до края на септември. На терен работят 60 души, а финансирането е целево чрез централния държавен бюджет като част от програмата за приоритетните обекти на Република България.