Рекорд - 4,02 млрд. лева похарчени за забавления вкъщи - интернет, тв и телефон (Графики)
Българите предпочитат да ползват пакетни услуги - такива, при които с един абонамент получават телефонни разговори, достъп до мрежата, а често и телевизия
Парите, които българите харчат за развлечения вкъщи, нарастват осезателно всяка година. Рекордните 4,02 млрд. лв. са дали хората у нас през 2024-а, за да говорят по мобилните си телефони, да използват интернет и да гледат телевизия. Сумата е сборна от приходите за предоставяне на обществени електронни съобщения в България, а данните са от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Те показват, че приходите от услуги за пренос на данни и достъп до интернет са водещи
с 54,1% дял в общия обем на пазара. Нарастването спрямо 2023 г. е с 2,8 на сто. Парите, които идват от съобщения и разговори през фиксираната или мобилната мрежа, също имат значителен дял - над 25%, но за година намаляват с 2,9 на сто.
Оказва се, че българите предпочитат да ползват пакетни услуги - такива, при които с един абонамент получават телефонни разговори, интернет, а често и телевизия. 57,4% от абонатите на фиксирана гласова услуга, 80,4% от тези на мобилна гласова услуга и 43,5% от абонатите на платена телевизия например използват съответната услуга в пакет с други. В резултат
приходите от пакетните оферти достигат 2,064 млрд. лв.,
което е ръст от 10,6% спрямо предходната година.
По данните на КРС в този бизнес доминират трите телекома - А1, “Виваком” и “Йеттел”, които държат 97,8% от пазара според реализираните приходи и 98,3% от общия брой абонати на пакетни услуги. Всяко от останалите предприятия, предоставящи такива, притежава дял, който не надвишава 1% в общия брой абонати.
Донякъде изненадващо, но се оказва, че все още има бизнес и с фиксираните телефони, като абонатите на тази услуга са общо 529 540 в края на миналата година. Те обаче намаляват с 10,7% на годишна база. Според КРС запазването на тенденцията на спад в този показател за поредна година е в резултат от намаляващия интерес към услугата.
Всъщност нейният пик е бил през 2020 г. по време на пандемията, когато за година са изговорени над 523 млн. минути от фиксирани телефони. През 2024 г. броят им вече е почти наполовина по-малък. Фиксирани телефони без изненада най-много има “Виваком” по исторически причини от времето на БТК. След това са А1 и “Йеттел”.
При мобилните телефони обаче надпреварата е изострена
Тук лидер по брой абонати е А1, следват “Виваком” и “Йеттел”. За силната конкуренция говорят разместванията, които са с минимални проценти, показват данните на КРС. През миналата година делът на А1 според броя на абонатите се увеличава с 0,3%, а по приходи намалява с 2,8 на сто. При “Виваком” абонатите нарастват с 0,4%, а приходите - с 2,6 на сто. Делът на “Йеттел” по абонати намалява с 0,7%, а според приходите нараства с 0,2%.
Но и тук има тенденция към спад. След период на ръст в обема на обажданията, продължил до 2021 г. и дължащ се на пренасочването на потреблението от фиксирана към мобилна гласова услуга, в периода 2022 - 2024 г. се отчита ежегодно намаление.
От КРС посочват, че наблюдаваните тенденции в пазарните дялове на база брой абонати и приходи за 5 години в периода 2020 - 2024 г. показват, че в бизнеса с мобилната гласова услуга
има непрекъснато преразпределяне на абонати между трите телекома
Така в края на миналата година броят на абонатите е бил 7 978 611 души и в сравнение с 2023 г. се отчита слабо намаление с 0,4%. Предплатените карти обаче отчитат по-осезаемо намаление - абонатите са се свили с 2 на сто до малко над 1,273 млн.
Истинска битка за пазарен дял и пари се оказва доставката на интернет. По данни на КРС през 2024 г. четири предприятия са започнали да предоставят пакетна услуга, включваща фиксиран достъп до интернет и телевизия, а 7 са се отказали от този бизнес. Така през миналата година на пазара има 89 компании с пакетна услуга.
Нагоре вървят приходите от интерактивната телевизия, известна като IPTV - с 15,1%. Тези от кабелната са увеличават с 3,5 на сто спрямо предходната година, докато от спътникова телевизия намаляват със 17,7%.
2 017 183 българи ползват платена телевизия, която е донесла над 543 млн. лв. на доставчиците през миналата година. Половината от парите идват от IPTV. На второ място е делът на приходите от спътниковата, а на трето - от кабелната телевизия.
В този бизнес има ясно доминация на “Виваком”, А1 и “Йеттел”. Пазарният лидер е “Виваком” с дял почти 60% по брой абонати и 56,5% от приходите. Ръстът тук идва от сделката, при която през миналата година телекомът купи “Булсатком”.
А1 запазва втората позиция, като през 2024 г. държи малко над 1/3 от пазара. “Йеттел” влиза в челната тройка, след като през 2023-а е бил на 14-а позиция. Пазарният му дял обаче е малък - 1,5% от общия брой абонати на платена телевизия. Всички останали участници на пазара извън челната тройка си поделят 12,4% от абонатите.
Най-голяма конкуренция има при бизнеса с интернет - на пазара работят 667 компании
Броят им на годишна база намалява с 36. И тук няма изненади - трите телекома държат основно бизнеса с интернет, но трети след “Виваком” и А1 вече е “Йеттел”. Всички останали играчи на този пазар си поделят пазарен дял от 26,6%.
Потребителите имат достъп и до все по-бърз интернет. Лидерската позиция се заема от ползвателите на свръхбърз достъп - 100 Mbps и повече, с дял от 65,4%. За година техният дял се увеличава с 8,1% в резултат от увеличаващия се брой абонати, ползващи оптична свързаност.
Хората, които имат високоскоростен достъп от 30 Mbps до 99,99 Mbps намаляват до 27,6% в края на 2024 г. След тях се нареждат абонатите, ползващи скорости до 29,99 Mbps, чийто дял се свива до 6,9%.
При мобилния достъп до интернет, естествено, пазарът е разделен между “Виваком”, А1 и “Йеттел”. През 2024 г. няма разместване на позициите спрямо предходната година. Пазарният дял според брой абонати се запазва почти непроменен и при трите телекома. От КРС посочват, че има незначителен ръст при “Виваком” и А1 - съответно с 0,4 и 0,7 на сто. “Йеттел” има спад от 1,1%. При приходите “Виваком” има спад от 1,2 на сто, при “Йеттел” е 1,1%. А1 остава с най-голям пазарен дял на база приходи, като бележи ръст от 2,3 на сто.
Още 350 000 души у нас с достъп до бърза мрежа от 30 юни2026 г.
Държавата готви и нови изисквания за покритие в малки населени места
С над 468,8 млн. лева по плана за възстановяване ще се изгради бърза мрежа в 289 населени места, които са извън търговския интерес на компаниите. Половината от инвестицията е за отдалечени, селски и слабо населени райони.
С парите се предвижда още поне 350 000 българи да имат достъп до високоскоростен интернет. Специално внимание се обръща на регионите, които нямат надеждна оптична свързаност, която е от съществено значение за предаването на данни.
Ще бъде разширена и подобрена мрежата и до 140 общински центъра от общо 185 в страната. Не по-малко от 700 базови станции ще бъдат свързани към новоизградените трасета.
Капацитет може да бъде осигурен чрез изграждане на нова инфраструктура или използване на съществуваща. В още 45 локации сегашните мрежи трябва да бъдат модернизирани.
От министерството на транспорта дават пример за ползата от инвестицията - ако семейство иска да живее в малко населено място, от 30 юни 2026 г. ще може там да се предлага дистанционно обучение, да се плащат онлайн сметки, да се общува с институциите. Във всяко от тези 289 населени места държавата осигурява възможност и за дигитално номадство, тоест може да се работи от разстояние.
Успоредно с това се готвят по-затегнати изисквания към мобилните оператори за обхвата на мрежите им. Комисията за регулиране на съобщения (КРС) е пуснала за обществено обсъждане предложения за промени в лицензите на телекомите. Според тях в срок до 3 г. след приемане на измененията трябва да има покритие на 99,9% на територията на всички населени места с по-малко от 3000 жители.
Освен наличието на сигнал се поставя условие и за мобилен интернет със скорост от 30 Mbps. Телекомите трябва да осигурят покритие и на всички магистрали, пътища от първокласната пътна мрежа и железопътни линии с мобилен интернет със скорост 50 Mbps. В срок до 5 г. сигнал на телефоните трябва да има на 99,5% от територията на страната и скорост на мобилния интернет от 50 Mbps. В населените места пък тя трябва да достигне 100 Mbps, същото изискване важи и за магистрали, пътища от първокласната пътна мрежа и железопътни линии. За второкласните пътища скоростта е определена на 50 Mbps.
Какво се крие зад това - скорост от 30 Mbps е напълно достатъчна, за да сърфирате и да гледате видео дори и в 4K формат. 50 Mbps надграждат и ви дават по-стабилна връзка, а скорост от 100 Mbps би трябвало да е достатъчна за абсолютно всичко, от което имате нужда за мобилно устройство. А задължението за покритие на 99,9% на населени места с под 3000 жители на практика изисква сигнал във всяко село.