България посреща бъдещи US мита с план за подкрепа за бизнеса
Негативният ефект за България от евентуалното въвеждане от САЩ на 25-процентови мита за стоките от ЕС би бил в размер на 678 млн. долара. Това означава общият износ на страната да намалее с 0,49 процента на годишна база спрямо стойностите на експорта ни без митически ограничения, каза в интервю за БТА заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов. Държавата е готова с мерки в подкрепа на българските износители да компенсират евентуалния спад в размера на експорта.
В разчетите за спада на износа е отчетен както прекият, така и косвеният ефект върху българския износ. Прекият е от директния износ на български стоки за САЩ, а непрекият е през трети страни – например Великобритания и Турция, където митата се очаква да са по-ниски, което би дало по-малко отклонение върху българския износ към САЩ, каза заместник-министърът.
Той съобщи, че Министерството на икономиката и индустрията е готово със сценарии за ефектите от евентуалните нови мита за внос в САЩ, като анализът е извършен на база прогнозни очаквания за техния ръст с 25 процента.
Имаме разработен модел, при който можем да въвеждаме различни стойности на предложените мита и така да преценим конкретния резултат и ефект от размера им, който би бил договорен или едностранно въведен за ЕС, допълни Барбалов.
Между САЩ и Европейския съюз все още не е сключено търговско споразумение. Официалните представители на ЕС са оптимисти, че ще успеят да постигнат договорка до крайния срок 9 юли, за да избегнат увеличение на митата. Ако това не се случи и 90-дневната отсрочка за т. нар. реципрочни мита на американския президент Доналд Тръмп изтече, европейските стоки, внасяни в САЩ, могат да бъдат обложени с различни по размер мита.
По-рано тази седмица САЩ обявиха, че ще наложат мита от 10 процента на около сто държави. На основни търговски партньори, които все още водят преговори с Вашингтон, могат да бъдат наложени и по-високи мита, включително 20 на сто за Европейския съюз, 26 на сто на Индия и 24 на сто на Япония. Тръмп заяви, че вече е подписал писма до 12 държави, в които са посочени различните нива на мита и които ще бъдат изпратени в понеделник.
Следващата седмица ще бъде критична от гледна точка на това дали ще бъдат въведени по-високите мита или не, коментира заместник-министър Барбалов. България дава своя принос в общоевропейския преговорен процес и можем само да очакваме нещата да се развият положително, допълни той.
Заместник-министърът уточни, че базовият модел е разработен при 25-процентни мита, като при него са отчетени някои особености на българския износ към САЩ. От една страна - само 35 процента от стоките ни за износ за САЩ са предмет на пряко крайно потребление, което е добре за страната ни, защото останала част от българския износ се влага в други стоки и продукти, което означава, че те вече участват в производствената верига в САЩ и по-трудно биха били заменени при въвеждане на ограничителни мита за внос, коментира заместник-министърът.
В анализа, освен прекият стокообмен със САЩ, който е с положително търговско салдо за България, е отчетен и непрекият – износът на българските суровини в продукти, които други страни изнасят за САЩ. По тази причина в проучването на Министерството е включен износът на тридесет и петте водещи търговски партньори на България към САЩ, сред които са Германия, Италия и като цяло държавите от ЕС, посочи Барбалов. В анализа са направени разчети и за трети страни, където митата биха били различни, допълни той.
Групата стоки, които най-много ще бъдат засегнати от евентуалните нови мита, ще бъде определена по-точно след окончателното решение. Към момента пряко засегнат ще бъде износът от България за САЩ на стомана, алуминий, медицински инструменти и апарати, някои апарати за измерване, двигатели, електрически трансформатори, електрически машини и апарати. Заместник-министърът изтъкна, че около 30 процента от износа ни е от постоянни стоки, докато за останалите 70 процента през годините той е бил променлив, което, по думите му, е и предимство за страната ни. Положително е и това, че повечето от стоките за износ за САЩ не са за крайно потребление.
Подкрепата на държавата е насочена към това спадът в българския износ за САЩ да бъде компенсиран чрез диферсификацията му към трети държави. Нашата задача като Министерство, което се занимава с политиката в международната търговия, ще бъде да помогнем на тези български производители и износители да намерят добри пазари за своите изделия, ако има намален експорт за САЩ, каза заместник-министърът. Механизмите са през българските търговски служби, бизнес форумите у нас и в други държави, на които се представят секторите, които евентуално биха били засегнати. Заместник-министърът уточни, че по темата се водят разговори както със страни от Европейския съюз, така и с държави от Азия. Включително и с Китай, където неотдавна имаше доста сериозна делегация и се обсъжда засилване на стокообмена, допълни Барбалов. Има държави, където влиянието на американските мита ще бъде по-малко – Великобритания и Турция, там също може да се работи повече, допълни заместник-министърът.
България не се очаква да почувства сериозен ефект при вноса на стоки от САЩ при евентуален реципрочен отговор от страна на ЕС. Нашият внос на американски стоки не е толкова голям, а има и начин да бъдат заместени тези продукти, каза Барбалов.