Два театрални змея в "199": Ивайло Христов е Сократ, Атанас Атанасов - неговият палач
"Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев отбеляза 60 години живот на Театър 199
Два театрални змея изнесоха показен урок за съвършенство на сцената на Театър 199. Ивайло Христов и Атанас Атанасов използваха пиесата на Стефан Цанев “Последната нощ на Сократ”, за да обсъждат проблеми на властта и свободата на индивида в условията на привидна демокрация и игрово преобличане на отговорностите към личността.
Пиесата има брилянтен текст, който навремето, в края на 80-те, ни възпламени с играта на Наум Шопов и Васил Михайлов. Тогава режисьор беше Николай Поляков, който видя възможност да иронизира палачите, които философстват над битието си, оправдавайки професията си, но и жертвите им, които копнеят да разменят местата си с палача, за да живеят на свобода. В онези години надсмиването над “шефа”, разпореждащ се със свободата на индивида,
тайно радваше зрителите,
съзиращи сянката
на Тодор Живков на сцената
Днес те мислят за съвременните клатушкащи се в мненията си политици, играещи си на палачи и жертви.
Ивайло и Наско следват указанията на режисьора си Съни Сънински, майстор на комичните пози и позиции, зад които обаче се крият фундаментални гледища за ролята на личността. Ивайло в ролята на осъдения на смърт Сократ чака в килията си да пропеят третите петли, знак за неговата смърт. Той започва общуването с палача върху сигурността за бъдещето си, над което се надсмива, неизбежно вкарвайки палача в него. Абсолютно сигурен в своята неуязвимост, палачът – Атанасов, се държи покровителствено, с чувство за превъзходство, което му дава позицията зад решетките.
Решетката играе ролята
на третия персонаж,
след като може да се движи, и в един момент, когато Атанас Атанасов се озовава в ролята на затворник, а Ивайло е на “свобода”, да преобърне цялата ситуация в противоположната. Върхов момент е изнасилването на жената на Сократ (Ирини Жамбонас), докато той е “на свобода” отвъд решетките, а палачът е в килията, посрещнал чуждата жена като своя. С това действие се доказва и тезата за притежанието, когато си на свобода и когато си затворник.
Двамата актьори показват върховете на майсторството си. Ивайло движи гримасите си, издаващи емоциите му, предизвиквайки нашия възторг. Наско Атанасов е строгият палач, всичко знаещ и всичко предвиждащ, но останал измамен, когато сменя позицията си спрямо решетката, разделяща на две сцената (сценограф е Никола Тороманов-Фичо). В един момент режисьорът Съни Сънински, който е и блестящ артист от пространството на кукления театър, не издържа на задължителното режисьорско “отстранение” и се проявява, като изпраща Ирини, маскирана от главата до нозете в премяна на петел, за да извести чаканото кукуригане. На финала и двамата дискусионни противници са извозени от съдбата.
Тази постановка чества 60-годишнината на Театър 199 и сегашният му директор Боян Желязков, закърмен в театралната магия от напусналата нашия свят Ани Монова, раздаде на заклетите театрали безценен албум с всички програми и информации от постановките на театъра през годините. Колко хубаво, че и аз съм заклет театрал!