Самураят, бил се за свободата на Плевен, вече има паметна плоча и рокпарче
Близо век и половина след чутовния си героизъм японският военен Сейго Ямадзава, участвал в боевете за освобождението на Плевен по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. се сдоби най-накрая с паметна плоча недалеч от града, за чието добруване е рискувал живота си. Плочата бе открита официално на 21 юни в плевенското село Брестовец.
Преди две години негов барелеф бе поставен и в Свети Влас, а българска рокгрупа направи парче, наречено "Самурай", което може да се чуе в ютюб. В произведението, което е на японски език, се разказва как кръвта на японеца, изпратен като наблюдател във войната, кипнала и
той се хвърлил в боя гол до кръста, въоръжен само с японския си меч катана.
Плевенски медии съобщиха, че паметната плоча на Ямадзава, който освен всичко друго носи и титлата барон, е била поставена от представители на местната масонска ложа, мотосдружение "Хан Крум" и Народно читалище "Наука 1927" в с. Брестовец.
Според разпространената информация не било случайно, че именно в това село е издигната втората в света мемориална плоча на Сейго Ямадзава. Причината била, че точно там по време на Руско-турската война са разположени две батареи, обстрелващи турското укрепление, а японският самурай участва като командир на взвод в битките за освобождението на Плевен.
В деня на съдбоносното сражение, пишат плевенските медии, Сейго Ямадзава се бил обърнал към подчинените си войници с помощта на своя преводач французин и им казал: "Момчета, следвайте ме и правете това, което аз правя. Бъдете бързи като мълния. Разчитайте повече на щиковете, отколкото на куршумите..."
Според този преразказ на някогашните събития японецът се появил в традиционното си бойно облекло, а единственото му оръжие бил японският му самурайски меч катана. Ямадзава се хвърлил в първия вражески окоп и почнал да сече всичко пред себе си. Това неочаквано и дръзко поведение ужасило врага, а някои побягнали с викове: "Спасявайте се, това не е човек, а дявол, който няма очи, а цепки, от които излизат искри!"
Всъщност какво се знае за Сейго Ямадзава отвъд този емоционален преразказ?
Той е роден на 12 януари 1846 г. в днешната префектура Кагошима в семейството на Джудайю Ямазава - самурай от провинция Сатсума. Решава да се посвети на военното поприще и на 18-годишна възраст отива в Киото, където се включва на страната на императора в битката срещу войската на разбунтувалия се шогун Чошу в префектура Ямагучи. Заради своите храброст и заслуги е приет в редовете на императорската армия.
След поредица успехи на военното дело през 1871 г. е удостоен с чин майор и заминава на обучение в САЩ. От 1974 г. започва работа в министерството на войната, а след това е изпратен във Франция, където става надзорник на японските кадети, изпратени на обучение там.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Сейго Ямадзава е с чин подполковник и е акредитиран като военен кореспондент в щаба на Дунавската армия.
Изпратен е с определени задачи и поръчение, възложено му със заповед на японския император Мейджи.
Преди третия щурм за Плевен Ямадзава пише на френски заявление до началник-щаба ген. Зотов с молба да бъде зачислен в състава на Руската императорска армия на длъжност взводен командир в 16-а пехотна дивизия под командването на ген. Скобелев. Според историческите сведения самураят е ранен в битката, но оцелява и е евакуиран от полесражението.
В Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" се пази копие на сборник с разузнавателни материали, към които се числят и сводките на неговата бойна група по време на войната.
Заради геройството му Сейго Ямадзава е
удостоен от името на руския император Александър II с орден "Свети Владимир" IV степен.
Получава също Георгиевско-Андреевската лента с медал за участие в Руско-турската война (1877-1878) и румънския медал "Дунавски кръст".
След като се завръща в Япония Сейго Ямадзава е приет от император Мейджи, на когото докладва за събитията около Руско-турската война. Издигнат е в чин полковник и е награден с най-високото военно отличие "Орден на изгряващото слънце".
Впоследствие се издига до командир на дивизия със звание генерал-лейтенант, а през 1895 г. е удостоен с титлата барон след участието си в Първата китайско-японска война.
Сейго Ямадзава умира на 30 март 1897 г.
Потомците му продължават самурайската традиция, като създават своя школа, в която преподават изкуството на меча.
Глава на школата е пра-правнукът на барон Ямадзава.
Днес военните историци са категорични, че битката при Плевен решава изхода от Руско-турската освободителна война и затова няколкомесечната епопея се е превърнала в легенда. Но пътят към победата е дълъг и труден - половината от руските жертви в цялата война са дадени именно в тази операция. Наред с руските воини при Плевен се сражават и чужденци, сред които най-много румънци. Присъствието на един японец, и то самурай, в тази война остава дълго време неизвестно за повечето българи.
Затова е добре, че днес, близо век и половина по-късно, славата на този герой раста и макар и скромни, вече имаме два мемориала в България, посветени на Сейго Ямадзава. Както и едно рокпарче на японски език.