ТЕСТ: Умеете ли да прощавате истински?
1. Когато някой ви нарани, какво е първото нещо, което правите?
А) Затварям се в себе си и се отдръпвам.
Б) Замислям се върху това какво ги е подтикнало към подобно действие.
В) Спокойно споделям как ме е накарало да се почувствам.
2. Често ли се сещате за отминали конфликти?
А) Да, всеки ден.
Б) Понякога, но се опитвам да се разсейвам.
В) Рядко – вече съм ги оставил в миналото.
3. Как приемате нечии извинения?
А) Със съмнение.
Б) С внимание и размисъл.
В) С разбиране.
4. Какво ви спира, когато някой ви потърси прошка?
А) Гордост и страх от повторение на стари грешки.
Б) Несигурност, не знам дали е искрено.
В) Нищо – ако се чувствам готов, прощавам.
5. Чувствате ли се по-добре, след като простите?
А) Не съм сигурен.
Б) В известна степен.
В) Определено да.
6. Прошката за вас е:
А) Слабост.
Б) Трудност, но е нужна.
В) Сила и свобода.
7. Споделяте ли открито, когато някой ви обиди?
А) Предпочитам да си замълча.
Б) Само с близки.
В) Да – вярвам в силата на диалога.
8. Можете ли да простите, но да не забравите случилото се?
А) Със сигурност не.
Б) Да – но понякога ме измъчва.
В) Да.
9. Как се чувствате, когато някой ви прости?
А) Засрамен.
Б) Облекчен.
В) Благодарен.
10. Смятате ли, че прошката е винаги възможна?
А) Не.
Б) Зависи от ситуацията.
В) Да.
11. Има ли хора, на които все още не сте простили?
А) Да – и не възнамерявам да го направя.
Б) Няколко – но обмислям да им простя за стореното.
В) Не – предпочитам сметките да са чисти.
12. След конфликт с близък как процедирате?
А) Избягвам го дълго време.
Б) Изчаквам, докато се успокоя.
В) Търся помирение.
13. Можете ли да простите на себе си?
А) Трудно, почти невъзможно.
Б) Зависи от грешката ми.
В) Да – човешко е да се греши.
14. Когато някой се разкайва пред вас, вие:
А) Оставам безпристрастен.
Б) Показвам резерви.
В) Подавам му ръка.
15. Прошката за вас значи ли, че всичко може да е както преди?
А) Не, и никога няма да е.
Б) Зависи.
В) Може би не, но това не пречи да простя.
16. Можете ли да простите, дори ако другият не ви се извини?
А) Не.
Б) Зависи как и колко ме е наранил.
В) Да – правя го за собственото си спокойствие.
17. Какво е за вас прошката?
А) Нищо.
Б) Отдих, но не и забрава.
В) Вътрешна свобода.
18. Според вас прошката трябва ли да се заслужи?
А) Абсолютно – без извинение няма прошка..
Б) Зависи от тежестта на ситуацията.
В) Невинаги – понякога е нужно само време.
19. Смятате ли, че някои хора не заслужават прошка?
А) Да – има непростими неща.
Б) Зависи от причините и последствията.
В) Не – всеки заслужава втори шанс.
20. Какво ви мотивира да простите?
А) Нищо – предпочитам да запазя дистанция.
Б) Желанието за мир и спокойстие, но с известни граници.
В) Вярата в това, че прошката лекува най-вече мен самия. Прошката е начин да си върнем мира и да спрем да носим чуждата болка като своя.
Отговори:
Най-много отговори “а”:
Трудно ви е да прощавате. Може би във вашите очи прошката е признак на наивност или слабост. Задържането на гняв ви дава усещане за контрол, но в същото време ви тежи и изцежда. Трябва да разберете, че прошката не значи един вид вътрешно освобождаване – опитайте се да направите първата крачка към постигането на вътрешен мир.
Най-много отговори “б”:
Имате потенциал да прощавате, но се колебаете. Понякога обмисляте случилото се прекалено много, а друг път се страхувате да не бъдете наранени отново. Това е напълно естествено. Вие се учите да балансирате между защита и състрадание. Дайте шанс на околните и на това да им простите.
Най-много отговори “в”:
Вие сте наясно, че прошката е нещо, което помага на вас самите и вашето душевно спокойстие. Умеете да се освобождавате от тежестта на миналото, без да игнорирате болката и да я скатавате някъде надълбоко в сърцето си и ума си. Това ви прави по-силни и по-свързани със себе си и околните.
Да простиш, значи да се освободиш
Да простим, не означава да забравим случилото се или да извиним чуждото поведение. Прошката е вътрешен акт – начин да си върнем мира и да спрем да носим чуждата болка като своя. Понякога отнема време, понякога – смелост. Но винаги започва с няколко прости стъпки.
Първо – да признаем чувствата си. Не можем да простим, ако отричаме, че сме били наранени. Нужно е да си позволим да изпитаме гняв, тъга, разочарование – да разберем какви граници са били прекрачени.
Второ – да се опитаме да разберем околните. Това не значи да ги оправдаваме, а да допуснем, че зад обидата може да стои чужда болка, страх или объркване. Понякога хората нараняват не защото искат, а защото не знаят как да постъпят по друг начин.
И трето – да простим заради себе си. Прошката не е подарък за онези, които са ни наранили. Тя е освобождаване за нас самите.
Прошката не изтрива миналото. Но ни позволява да не живеем в него. Това не е слабост. Това е сила, която си струва да развиваме.