Нормално ли е условна присъда за смърт?
- Законът го позволява, съдът присъжда различно, всичко зависи от конкретния казус
- Най-често се измъкват убийци в катастрофи, но родителите на загинали деца не го приемат
3ти срещу 4 август, 2019 г. След спречкване между младежи в центъра на Стара Загора Владимир Владев се намесва и удря Живко Пеев. Той пада на асфалта по гръб, удря главата си и изпада в безсъзнание. 21 дни е в кома, след което умира. Виновният получава 2 г. условна присъда с 5 г. изпитателен срок, а родителите на починалия и до днес се възмущават как е възможно за подобна смърт извършителят да не лежи в затвора.
Но как започва тази фатална нощ
25-годишният Живко Пеев и приятелят му Йордан Славов излизат от дискотека в Стара Загора и се отправят към дюнерджийница в центъра. Там идват и други подпийнали компании. Един от тях - Айсун Чаушев, задава закачлив въпрос на продавачката, а Пеев се подразнил от вулгарния подтекст и влязъл в словесен спор с него. Започнал да отправя закани и малко след това 4 момчета започнали да се бутат и излезли на улицата. В този момент Владимир Владев решил да се намеси, за да предотврати спора и да не се стигне до бой. И ударил Пеев с юмрук в носа. Той паднал върху тила си на земята и от ноздрите му започнала да блика кръв. До този момент случаят не е разказван в медийното пространство.
В епикризата е записано, че по данни на екипа на бърза помощ пострадалият е претърпял побой със загуба на съзнание. Откаран е в тежко състояние.
"Линейка го е транспортирала до болницата, защото травмата на главата е била много сериозна - разказва пред "24 часа - 168 истории" бащата на починалото момче Пенко Пеев. - Беше в кома 21 дни и почина на 24 август. Разследващият трябваше да се обади, минаха 1 - 2 години, нищо не се случи. Започнахме отначало. В продължение на 2 г. полицията не можеше да намери двамата от с. Ягода - братовчедите Айсун Чаушев и Фердин Чаушев. Показах им ги на снимка и веднага ги откриха.
Мисля си, че се опитаха да прикрият нещата,
защото в Стара Загора на първа инстанция не показаха всички записи от камерите, същинските бяха спестени. Виждаше се само как се спречкват и как синът ми го взема линейка, а ударът липсваше."
От документите по делото става ясно, че Владимир Владев е подведен под отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма - линейно счупване на черепа, контузия и оток на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Прокурорът обаче не поддържа така повдигнатото обвинение, като се позовава на установените обстоятелства в хода на съдебното следствие. Счита, че "подсъдимият умишлено е причинил лека телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалия". Съдебномедицинските експертизи на трупа показват, че спирането на жизнения процес на Живко Пеев е настъпило вследствие на тежката мозъчна контузия и вътремозъчните кръвоизливи. Увреждането е от такова естество, че е изключено да последва оздравяване със или без медицинска помощ, заключават медиците.
"Съответно
от тежка телесна повреда минахме на лека
и на извършителя му дадоха 2 г. условно с 5 г. изпитателен срок - възмущава се Пенко Пеев. - Обжалвахме на втора инстанция в Апелативния съд в Пловдив. Там се появиха някакви съдебни лекари, които разказваха за стомаха. Ние им обяснихме, че проблемът не е там, а в мозъка, а те казаха: "В главата няма нищо". Абсурдно, но съдията потвърди присъдата на Окръжния съд в Стара Загора."
Родителите на Живко не желаят да се примирят с несправедливостта, че момчето, което е причинило смъртта на детето им, е на свобода. Затова обжалват и пред Върховния касационен съд в София, но и там решението е същото.
Всъщност казусът е един от хилядите в цялата страна, за които близките на пострадалите нямат обяснение, защото все пак става въпрос за причиняване на смърт. Затова потърсихме юристи по наказателни дела, които да разсъждават по темата в дълбочина. Те са категорични, че законът позволява наложените леки присъди, защото в тези случаи няма умисъл за престъпление. При смъртта на Живко Пеев се допуска, че
извършителят е искал най-много да му причини болка,
за да го респектира, но в никакъв случай да го убие. Друг е въпросът, че нанася ударя внезапно и неочаквано.
Чл. 124 ал. 1 от Наказателния кодекс, по който е гледано делото на Пеев, казва, че който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 12 г., ако е тежка. От 2 до 8 г., ако е средна и до 5 г. при лека, тоест тук няма долна граница.
Винаги за близките на починалия това не е справедливо и нормално, но тези деяния са приети за непредпазливи, защото няма умисъл, посочват адвокати. Най-често условни присъди се постановяват при ПТП-та, затова и родителите на загиналите деца винаги са изключително разгневени.
"Това разбиране за размера на санкцията лишаване от свобода при причиняване другиму смърт по непредпазливост, както пише в чл. 124,
пронизва целия Наказателен кодекс (НК),
включително при транспортните престъпления - посочва пред "24 часа – 168 истории" адв. Надежда Ковачева. - От моя гледна точка точно това демонстрира материалистичния подход на законодателя. Човешкият живот и здраве са безценни. Тогава възможно ли е за "кражба в особено големи размери, представляваща тежък случай", наказанието да е лишаване от свобода от 10 до 20 г. и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния, а за причиняване на смърт - 2 години и половина условно. Някой ще каже - но кражбата е умишлено престъпление, а при другото деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги предвиди. За да спазваме дълга си и да предвиждаме възможността като ударим някого с юмрук в главата, особено когато виждаме, че е пиян, да падне на земята, законът трябва да ни пресира предварително. Трябва 4 г. минимум затвор за причиняване на смърт по непредпазливост за каквото и да е по вид престъпление."
Според юристката държавата има задължение да защитава живота и здравето на първо място, свободата и частната собственост на всеки гражданин. "Съдът има система от норми за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или едно изключително такова и така да слезе под минимума на предвидената в текста до 3 г. ефективна присъда и дори да наложи условна. Но тогава отговорността е на съдията – категорична е адв. Ковачева. – За смъртта по непредпазливост могат да се изпишат страници, но ако ценим човешкия живот, ще имаме друга наказателна политика. Нашият НК е изключително либерален и разчита на човешкото у всеки. Освен това на всеки може да му се случи всичко."
Относно случая с Живко Пеев адв. Ковачева е на мнение, че
прокуратурата не е поставила правилно въпроса
на вещите лица съдебни медици, а обвинението има изключителна отговорност, за да се стигне до този резултат. "Вещите лица са се произнесли неясно, не е протестирана присъдата, а частното обвинение е сбъркало касационната си жалба, като не е поискало алтернативно на основното си искане (прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление) изменение на присъдата поради явно несправедливо наказание чрез налагане лишаване от свобода над средния размер и без приложение на условното осъждане – посочва адв. Ковачева. - Спорило се е от страните каква е телесната повреда. Прието е, че е причинена лека чрез нападение с юмрук в лицето на починалия, защото според съдебните медици "не е задължително синусите да са пълни с кръв от удара и е възможно да са се напълнили при счупване на основата на черепа от падането на асфалта", както пише в документите по делото. Обвинението, чиято е тежестта на доказване, е трябвало да зададе въпрос към вещите лица: "Щом не е задължително, то кога е възможно и задължително синусите да се напълнят с кръв вследствие на счупения череп в основата?".
Опитът е научил дори юристите, че синусите се пълнят с кръв само при едно положение – ако е била счупена предна черепна ямка, от трите възможни в основата на черепа. Ако тя не е била засегната, то синусите са се напълнили с кръв от удара с юмрук в лицето. Ето как се установява дали е причинена умишлено лека или средна (тежка) телесна повреда в случая."
Според нея има още един пропуск - прокуратурата не е изяснила чрез конкретни въпроси към медиците дали е възможно чрез удара в лицето да се причини безсъзнателно състояние опасно за живота по подобие на нокаута в бокса.
"Всички знаем, че по принцип като последица от причиняване на телесна повреда е възможно да настъпи, но не е задължително – подчертава адв. Ковачева. - Въпросът е какви са медицинските критерии за отхвърлянето на тази хипотеза. Въпреки тези непълноти, неизяснени в продължение на повече от 5 г., е възможно по реда на служебния контрол да се иска от компетентния прокурор отмяна на решението на ВКС при условие че се поиска съдебно-медицинската експертиза от наследниците на пострадалия по реда на наредба на Наредба № 2/2011 г. на Министерството на правосъдието, за да се установи, че няма счупени черепни ямки или засегнатите са средна и/или долна. Ако това се окаже вярно, то синусите са пълни с кръв вследствие на удара с юмрук в лицето. На основание тази публикация прокуратурата също може да се самосезира."
Всъщност историята показва, че
за подобен случай се е давала и ефективна присъда,
но обстоятелствата са били други. Преди около 15 г. мъж се прибира в селото си в Северна България за празниците и излиза да пие с приятели. Един от тях се оплаква, че мъже от ромски произход са влезли в къщата на баща му и са му откраднали печка и няколко други вещи и го изплашили. Под въздействието на алкохола групата решава да търси сметка, влиза през нощта в имота на ромите, изкарва ги навън. Мъжът удря един от тях, той пада назад, смазва главата си и умира на място. Повдигат му обвинения за умишлено убийство и грабеж, впоследствие се установява, че е непредпазливо, но му дават 4 г. затвор.
Разбира се, обвиненият не е искал да го убива, по-скоро е целял да го сплаши, за да не краде повече, но според съдията е трябвало да помисли, че като го удари, може да падне и да умре. Тоест взема се предвид обстановката.
Проверката ни показа, че условните присъди най-вече се постановяват при случаите с ПТП-та, защото там почти никога няма умисъл за престъпление. Юристите знаят, че за близките на загиналите никога един такъв резултат няма да бъде морален и справедлив, но те апелират хората да се замислят какво е и да си от другата страна, защото на всеки може да се случи да причини нещастие. Има десетки примери в практиката у нас, при които дори най-добрият шофьор, заслепен от ярко слънце например, може да влезе в насрещното и да предизвика катастрофа.
Само че най-тежко е за родителите на деца, които умират на пътя. Именно бащата на 12-годишната Сияна Николай Попов попита наскоро: "Нормално ли е за убито дете на пътя шофьорът да получава условна присъда? Това го има само в България".
Оказва се, че
Германия, Нидерландия и Австрия
са други страни в ЕС, където съдебната практика е подобна. Там също се постановява условна присъда за смърт, извършена по непредпазливост. Често не само за побоища, или катастрофи, но и инциденти по време на лов, спорт или медицинска небрежност. А смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат, ако извършителят е млад, няма предишни осъждания и е оказал пълно съдействие на разследването. Тоест от която и страна да си, вероятно тези травми никога не се преживяват, а законът е направен така, че да не е в полза на пострадалия или извършителя, а да защитава интересите на цялото общество.
*Как мъж убива жена си, но получава условна присъда, защо не трябва да се линчуват шофьори, блъснали хора на пешеходна пътека, и колко време е нужно на водач да натисне спирачка, за да предотврати сблъсък, четете в следващия брой на "24 часа - 168 истории".