Ако не можеш да отслабнеш, това не е присъда, програма е

22.06.2025 20:21
Само за няколко месеца от издаването си бестселърът "Хиперсъзнание" претърпя три тиража. СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ
Моника Балаян, Петя Минкова и Анатолий Попов в студиото на “24 часа от живота” СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ

5 конкретни стъпки, подкрепени със солидни научни проучвания как да придобием желаната фигура за лятото

Настъпването на лятото винаги е страховито, граничещо с катаклизъм събитие за всички, които са се провалили в отчаяната борба с килограмите. Всъщност само човек, който не е опитвал многократно с различни диети, той не знае за какъв мъчителен процес става дума. Най-неприятното е, че срещу нас и желанието ни се надигат сили със сериозен потенциал, които трудно могат да се преодолеят, ако не включим могъщите подсъзнателни механизми.

Защо? Заради всичко, което се случва с мозъка по време на диета. Тогава подсъзнанието започва да се съпротивлява, защото ако е свикнало да приема храната като източник на радост при рязкото преминаване към друг режим, мозъкът възприема промяната като заплаха и включва своеобразна защита. Човек става раздразнителен, изморен, което е обичайна реакция на подсъзнанието. То ни тегли назад към познатата и приятна зона на комфорт, дори когато това вреди на фигурата, на здравето и на външния ни вид.
Всеки, който е започвал някакви екстремни диети знае от опит, цялото му същество се съпротивлява срещу тях и резултатът е сериозен вътрешен конфликт. За да се преодолее, не е достатъчно само стриктното спазване на диета – трябва да се промени самата програма, която е в нас самите. В този процес подсъзнанието трябва да повярва, че новият начин на живот не е наказание, а път към свободата. Тогава то ще започне да ни помага, а не да ни саботира и всячески да ни пречи. 
Бестселърът „Хиперсъзнание" до момента е единствената книга без аналог в света, която предлага конкретни техники и стратегии за изход от различни ситуации, които на пръв поглед сякаш нямат изход. Резултатите са проследени от психолога Моника Балаян с научно-изследователска апаратура и всички участници в програмата споделят личните си успехи, публикувани в книгата.
Може би именно затова и заради работещите техники една година по-късно книгата на психолога Моника Балаян и Петя Минкова, издадена от ИК „Труд", претърпя четири тиража и продължава да е сред най-търсените на книжния пазар. 
Ако някой се пита как може да е сигурен, че попада в тази незавидна категория хора, тестът е много прост.
„Всеки път, когато посягаме към нещо сладко или калорично, знаейки много добре, че това унищожава фигурата и здравето ни и въпреки това го правим, то това е подсъзнателна програма и тя трябва да се промени", обяснява Моника Балаян.
В такива случаи нейният съвет е да се започне с Mneuro видеопрограмите за подсъзнание, чиито QR-кодове са публикувани в края на книгата „Хиперсъзнание". Те са нейна авторска методика и в тях тя комбинира различни подходи, с помощта на които мозъкът разбира, че трябва да преработи или да промени токсичния софтуер, поставяйки го "на правилното място". Заедно с това видеопрограмите осигуряват балансирана синхронна работа на двете полукълба на мозъка, което води до най-важното – осъзнаване на абсурда, че човек сам си вреди.
След което идва ред за действие. При първото вкусно изкушение, един от съветите на Моника Балаян е да успокоим съзнанието и да отложим деструкцията: „Ще хапна това по-късно" или „Ще го опитам по-нататък".
„Точно с тази проста техника ние започваме да прекъсваме връзката между желанието и импулса – допълва тя. - За няколко дни - 5 или 7, но е възможно при някои да отнеме и две седмици, ако тялото е функционално здраво, апетитът към сладко рязко ще започне да намалява. Организмът постепенно ще се освободи от зависимостта, защото мозъкът вече няма автоматично да свързва захарта и сладкото с идеята за награда.
Причината е, че в този процес се задейства механизмът за препрограмиране; прилагат се техниките за поведенческа и подсъзнателна промяна (като визуализация, отлагане на импулса, утвърждения и работа с видеопрограми), новата програма започва да се формира още около 21-ия ден." Но 100% устойчив навик, който да е на принципа на автомата и да не изисква усилие, се изгражда при повечето хора между 45 и 66 дни, установява изследване на екипа на Филипа Лейли от University College London.
Какво реално се случва в подсъзнанието: През първите между 7 и 10 дни мозъкът все още се съпротивлява, тъй като стари връзки доминират. Около 21-ия ден се появяват нови невронни пътища, но на този етап те не са достатъчно стабилни. Между 30-ия и 45-ия ден започва невропластичната реорганизация, т.е. старите връзки отслабват, а новите набират сила.
След 60 дни новият шаблон е вграден и подсъзнанието вече го разпознава като „норма".
„Но ключът е в повторението + осъзнатост + емоционално участие – констатира Моника Балаян. - Без тях подсъзнанието не реагира."
Второ, в този процес е необходимо уверено да утвърждаваме пред себе си: „Аз мога!", „Мога да се храня здравословно". По този начин се активизират зоните за награда и мотивация в мозъка – все едно човек получава вътрешна награда.
Причината е, че мозъкът реално чува и научната общност отдавна е доказала, че този процес стартира своеобразната система с бонуси и възнаграждения.
През 2015 г. изследователски екип от няколко водещи американски университета публикува проучване в едно от най-престижните научни издания Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA (PNAS). В него се установява, че утвърждението променя реакцията на мозъка към здравни послания и води до промяна в поведението.
Година по-късно, през 2016 г. изследователи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) През провеждат проучване, публикувано в издаваното от Oxford - Social Cognitive and Affective Neuroscience. Статията е посветена на самоутвържденията и как те активират вентралния стриатум, изпълнява роля на ръководител, решаващ дали да се изпълни нова задача, или не. Заедно с това учените проследяват и как чрез тези повторения се намаляват нивата на стреса.
Трето, започваме да се държим така сякаш вече сме го направили.
„Влизаме в тази роля и като талантливи актьори я играем, това е важен етап и се доказва от изследването на психолога Ейми Къди от Harvard Business School, публикувано през 2010 г. в списание Psychological Science – отбелязва Моника Балаян. – То доказва, че когато хората „влизат в роля" – например на уверен човек, дори това да е само за две минути, те приемат така наречените „пози на власт" (power poses), което води до хормонални и поведенчески промени. Нивата на тестостерон, свързан с увереността се повишават, а кортизолът, свързан със стреса намалява. Поведението става по-смело, решително и ориентирано към действие."
Четвъртият етап е да визуализираме онзи образ, който искаме да постигнем.
„Държим се като силен човек, а не като парцал – обяснява Моника Балаян. – Можем да си казваме: „Аз отложих деструкцията с 10 минути (1 час, един ден), аз вече го направих, значи мога и вече имам резултат. Аз съм силен/силна и се държа като волеви човек. Аз мога. Не съм парцал." Важно е да се визуализираме и вживеем в ролята на силен човек, защото този подход работи, отдавна е доказан и има пряко научно потвърждение в съвременната психология и невронаука. Изследване на американския университет Case Western Reserve от 2005 г. е публикувано в Neuropsychologia и е фокусирано върху невронните корелати при представянето на себе си в бъдещи събития. Проучването доказва, че когато човек визуализира себе си такъв, какъвто иска да бъде - уверен, волеви, здрав, в мозъка му се активират същите зони, които се активират и при реално преживяване на това поведение. Тоест, ако редовно визуализираме себе си като силни, дисциплинирани и свободни от някаква зависимост, мозъкът започва да възприема това не като фантазия, а като реална невронна програма."
Пето, необходимо е наблюдение – на този етап е много важно да получим удоволствие от резултата.
Разковничето според Моника се базира на изследване на Университета в Кеймбридж и Университетския колеж в Лондон (UCL), публикувано в Nature Neuroscience през 2016 г. В него учените разглеждат именно обучението чрез награди.
„Изследването доказва, че когато човек изпитва удовлетворение от собственото си поведение – дори и когато става дума за малък напредък, това активира допаминовата система в мозъка. Допаминът действа като "учител", който сякаш казва на мозъка: „Запомни това поведение, то води до награда". По този модел се изграждат нови поведенчески модели.
Например, ако след отказ от сладко човек се почувства горд, лек, доволен, това усещане е самата награда. Мозъкът го запомня и засилва вероятността следващия път да се избере същото поведение. Не е достатъчно просто да „издържим". Трябва съзнателно да преживеем усещането, че сме направили нещо добро за себе си. Това е начинът, по който се изгражда нов навик."
В книгата „Хиперсъзнание" са описани още много техники и практики с детайлни подробности как да заменим влечението към калорични изкушения със здравословни навици. Доказателствата за успеха на метода са публикувани на над 80 страници от книгата и там участници в програмата споделят своите лични истории.
Една от тях е на Мариета Мухтарова, която е пенсионер от Варна.
С помощта на видеопрограма за подсъзнанието и с техниките, описани в книгата, през първия месец тя смъква 3 кг и успешно ги задържа и през следващия.
„Целта е да сваля още килограми, така че продължавам", отбелязва тя.
Друга участничка Цвета Златева от София отбелязва, че е „меко казано, закръглена, може да се каже, че съм си дебела". Всеки път, когато й се дояждало, тя си пускала видеопрограма.
„Резултат: Отслабнала съм три килограма, не е много, но не качвам повече килограми", пише тя.
Любка Янкулова от София споделя, че работила с видеопрограми в продължение на две седмици и й направило впечатление, че вече не изпитва влечение към определени храни.
„Килограмите започнаха да се топят – разказва тя. - Храня се вече предимно с риба, плодове и зеленчуци. Видеопрограмите за подсъзнание ми въздействаха много силно и новите хранителни навици се случиха с лекота."
Освен личните разкази и практически насоки, в книгата „Хиперсъзнание" ще откриете внимателно подбрани научни изследвания, свързани с мозъчната пластичност, навиците и ролята на подсъзнанието.

Други от Докторе кажи

От Здравната каса ще поискат с бюджета за 2026 г. да се въведе електронна здравна карта

От Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще поискат с бюджета за 2026 г. да се въведе електронна здравна карта. Това каза на среща с журналисти управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски

ВМА – първата болница в България с бърза активация на еЗдраве на място

Военномедицинска академия (ВМА) реализира първата в страната инициатива за улеснена активация на електронни здравни досиета директно в структурата на лечебното заведение

Проф. Ива Христова: COVID достигна пика си и се оттегля, но грипът настъпва

Огромна част от заболелите от грип остава скрита. При всички случаи те са много повече от официално регистрираните. Набират скорост и другите респираторни заболявания. Първо, разбира се, е SARS-CoV-2

Сънната апнея удвоява риска от Паркинсон

Хората с нелекувана обструктивна сънна апнея имат двойно по-висок риск да развият болестта на Паркинсон, показва ново мащабно изследване върху 13,7 млн. американци

Нова онлайн платформа за обучение ще подпомага българските педиатри

Нова онлайн обучителна платформа  „Основи на успешната детска болница" ще подпомага български педиатри. Програмата се реализира с помощта на Фондация „Америка за България"

>