Седмокласници след изпита по математика: Беше трагично! (Обзор)

20.06.2025 22:40 Ярослава Прохазкова
Седмокласници влизат на изпит. СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ

Трагично беше! Вторият модул беше много труден, много гадни задачи.

Всички се представихме много зле. Беше много по-трудно от миналата година.

С такива думи седмокласниците излизаха от изпита по математика в петък. Според повечето ученици 21-а и 23-а задача били “отвратителни” и не знаят

има ли изобщо някой, който може да ги реши

Тестът съдържа 23 задачи в два модула. 20 от тях са с четири възможности за отговор, от които ученикът да избере верния. Останалите 3 са със свободен отговор, като учениците трябва да опишат и аргументират решението на задачата. Обхванат е материал от пети, шести и седми клас - теми от алгебра, геометрия, текстови задачи и вероятности.

“Задачите по алгебра и геометрия в първия модул са балансирани. Акцентът е върху ученото в 7-и клас. От 20 задачи 6, или

30%, са с практическа насоченост

Не би трябвало да има изненади”, обясни Снежинка Матакиева, бивш експерт в МОН, автор на учебници и учебни помагала по математика.

Според нея учениците биха се затруднили при разлагането на многочлена в първата задача от втория модул. “Подточките “а” и “б” са взаимно обвързани. Който не е решил първата, не може да реши и втората. Третата част е независима”, обясни Матакиева. Не трябвало да има изненади и в подточка “а” на №22, защото е стандартна задача за движение. В “б” имало лека заигравка с допълването на резервоара на колата. “Отвратителната” по думите на децата 23-а задача пък съчетава и еднакви триъгълници, и признаците за успоредник. Според експертката подточка “а” не трябва да ги затрудни. Но втората част е за отсяване и там вече има майсторлък.

Средностатистически седмокласник, който си е учил уроците, трябва да се представи перфектно на подточките “а” на 22-а и 23-а задача, както и на “в” в 21-а, обобщава Матакиева. Като цяло не смята, че изпитът тази година е по-труден от миналогодишния.

Оценките от външното оценяване, с които се кандидатства в гимназия, ще бъдат обявени до 1 юли.

Трети ден обаче ученици и родители се вълнуват и от проведения в сряда изпит по български език и литература. Спорът е дали въпрос №16 от теста не е объркал децата да дадат грешни отговори. В него те трябваше да посочат с кои два документа училищата ограничават ползването на мобилни телефони от децата.

“Във въпроса се пита дали закон и училищен правилник са документи. И тях това ги обърква, защото не са малоумни и знаят какво е закон. Обаче четат изречението, в което се казва: “Според споменатия закон всяко училище у нас има правото да въведе и допълнителни ограничения в своя правилник.” Тоест правилникът върви към закона”, обясни пред bTV доц. Евгения Благоева, която е майка на седмокласник. Настанала дискусия дали закон и правилник са “документи”, или нормативни актове. Тя пита и защо авторите на теста искат да се запишат два, а не “двата” документа.

Учениците могат да се подведат, защото думата “правилник” не е написана с главна буква, включи се и учителката Станислава Докторова от 137-о СУ в София. Според нея, ако авторите на теста бяха предложили абревиатурата ПДУ (Правилник за дейността на училището), децата щели да се ориентират.

“Мамо, да знаеш, че един от въпросите в матурата беше сбъркан - питаха за документи вместо за закони”, обяснил пък вкъщи седмокласникът Ивайло от столицата.

“Категорично въпросът не е грешен. Грешен би бил, ако искаме възпроизвеждане на знание. Това е въпрос, който провокира мислене. Провокира функционалната грамотност на нашите ученици”, отговори Таня Михайлова, зам.-министър на образованието.

Според Цеца Петрова, учител по български език и литература в 119-о СУ, въпросът е зададен коректно и

не разчита учениците да покажат знания, а умения да четат текст

Децата знаят, че по тези документи търпят санкции при нарушаване на училищните норми. “Думата “документ” попълва техния лексикон още в начална учебна възраст. Изпитът не изисква да се посочат спецификите на документа като административно-делови текст, тогава щеше да е некоректно. Тази истерия е поредно доказателство, че ние подценяваме българските ученици и им вменяваме незнания и неумения, които те не притежават”, каза още Петрова.

Други от Просветни

БАН със специална декларация за адекватно финансиране през 2026 г.

Липсата на средства демотивира,  не може да привличаме млади кадри, категорични са учените  "Трайното недофинансиране на БАН обаче води до неконкурентни възнаграждения

Красимир Вълчев: Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение

Много е важно да има повече модерни бази за практическо обучение, за да привличаме повече ученици в професионалното образование. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на

Красимир Вълчев за студентските такси: Работим по промени в Закона за висшето образование

Работим по промени в Закона за висшето образование (ЗВО), но те не са готови. Държавните висши училища сами определят таксите за студентите в платено обучение в съответствие с регулацията на ЗВО

С нови над 1 млн. лв. дарения от бизнеса INSAIT започва прием за EXPLORER

Наред с компании като Amazon, SiteGround и ManGroup за първа година с финансиране за програмата се включва и Google Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към

Красимир Вълчев: Учебните програми са прекалено амбициозни

Факт е, че учебните програми са прекалено амбициозни, трябва да направим така, че учениците да учат с разбиране, каза в Якоруда министърът на образованието и науката Красимир Вълчев

>