“Остави ни ний да са изложим!”
Радев запали война за 700 хиляди гласа, заради него русофили и патриоти се блъскат в коридорите
Остави ни ний да са изложим! – провиква се Ивелин Михайлов.
Ама вий са изложихте! – долита глас от обградилото го множество.
Съвсем кратък диалог, който може и да подминете в петъчния репортаж на Деси Ризова по Би Ти Ви от пълния с тестостерон парламентарен коридор, но така показателен за ненавистните отношения между “Величие” и “Възраждане”.
Каква ли е причината единомислещи партии, коя от коя по-силно мразещи еврото, Пеевски и Борисов, да се плюят гаменски и да налитат на бой, вместо рамо до рамо да клатят статуквото?
Депутатите от “Възраждане”, “Величие”, МЕЧ плюс остатъка от групата на Доган засега са общо 71 на брой и в един съвършен свят вече щяха да са основали Опозиционен фронт (ОФ) срещу омразните управляващи. Месеци наред денонощно биха заливали Борисов и Пеевски със самодейна гръмовна риторика, докато настъпи заветният час, когато Румен Радев ще вдигне отново юмрук. Тогава ОФ можеше да крачи плътно зад президента на онеправданите, повеждайки легиони с развети български и руски знамена, при вида на които Росен Желязков би хвърлил оставка разплакан.
И възмездие щеше да бъде постигнато в неравната битка с mafiqata,
щом здравите сили най-сетне спечелят пълно парламентарно мнозинство.
А какво се случва в суровата действителност? В Деня на Европа държавният глава иска референдум за еврото, съзнателно изземвайки заветната кауза на Костадин Костадинов, който в същия момент е на Червения площад, за да попива обожанието на нашенските русофили.
Твърдите ядра на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало, ИТН, че и на БСП, отдавна отвратена от Радев, не биха се хвърлили в прегръдките му. Дори да обещае, че ще ги отърве от гнета на “Боташ”, проевропейските водачи не го искат.
Затова президентът не се интересува от техните милион и половина поддръжници, той се цели в другите близо 700 хиляди,
подкрепили на последния вот през 2024 година проруските и патриотични формации
Все по-ясно става обаче, че “Възраждане”, “Величие” и сие нямат намерение да го посрещат като Червената армия с хляб и сол на Орлов мост, а ще се бият като Путин за отвоюваните си територии до последна капка кръв.
Затова е войната в опозицията, по тази причина Костадинов нарича Михайлов “пудела на Пеевски”, а армиите се блъскат по коридорите и юнашки се излагат. Никой не иска да дели тези 700 хиляди гласа с Радев, дори “Величие”, чието ненадейно влизане в НС е изцяло благодарение на него, както твърди Борисов.
“Дошло е време разделно, - пише Антон Дончев, - един отляво, друг отдясно. Няма никой да остане по средата или никъде…” (Специално за Кирил Петков, който се докача от непознати имена и термини, уточнявам, че Антон Дончев е писател, академик от БАН, не е приятел на Таки.)
Но в тази драматична опозиционна обстановка има един странен детайл, на който се натъкнах миналото лято, когато случайно се оказах в компанията на изключително близък довереник на Радев. ДПС тъкмо се цепеше, пак се насрочваха избори, около масата спореха Пеевски или Доган ще надделее, когато въпросният човек уверено заяви: “Още утре, стига да реши, президентът ще направи партия и ще ги омете всичките”.
Оказа се, че тази негова увереност е продиктувана от високия рейтинг на държавния глава, но преди всичко от факта, че през 2021 г.
на втория тур за втория си мандат е взел цели милион и половина гласа
“Но как така? – недоумяваше компанията. – На парламентарни избори се явяват преко сили два милиона и половина, откъде ще набере толкова мощна подкрепа?”
И тогава онзи ни втрещи: само Радев и никой друг на този свят можел да закара до урните милион от традиционно негласуващите българи, с което триумфално се променяло съотношението на силите в държавата.
Знам, че не оставих у него добри впечатления, позволих си да припомня, че след два мандата Георги Първанов също оглави партия, но взе точно толкова пренебрежимо малък дял, колкото днес има МЕЧ. При това той не беше парашутист в политиката като Радев, а славен лидер на левицата, приятел на Милошевич и Путин, събрал през 2006 г. над два милиона бюлетини. Така че след 10 години на власт Радев, както Първанов, е изчерпан, това е!
И ето, че днес реалността опровергава довереника
- неговият летец точи от потенциала на “Възраждане”, “Величие” и МЕЧ, влиза в бой за огризки от чужда слава, не пристъпва към неразораната целина. Защото на традиционно негласуващите български граждани по света и у нас не им пука нито за него, нито за Пеевски, нито за плана “БарбароС” срещу еврото.
Два кадъра от сблъсъка между Цончо Ганев от “Възраждане” и Явор Божанков, който стана на 4 юни - деня, в който излезе конвергентният доклад за готовността на България да влезе в еврозоната.
Вижда се ясно, че Ганев налита на Божанков, но колеги на двамата депутати бързо ги разтърваха. Други от народните представители обаче гледаха стълкновението с висока доза хладнокръвие и въобще не се намесиха.