Курбанът не е просто принасяне на животно в жертва, той е израз на смирение и щедрост
Празникът не е на конкретна дата всяка година –
мести се с около 10-ина дни напред, казва Ахмед Бозов, директор на мюсюлманското училище в Момчилград
- Г-н Бозов, как бихте обяснили значението на Курбан Байрам на по-широката аудитория, която не е запозната с ислямската традиция?
– Курбан Байрамът заедно с Рамазан Байрам, е
един от двата
най-свещени празника за мюсюлманите в целия свят
Той е дълбоко свързан с вярата, историята и духовните устои на исляма.
Курбанът е една изключително древна традиция, кореняща се още от времето на първите хора – Адам, Каин и Авел, когато жертвоприношението е било акт на приближаване до Бога. Особено важен е разказът за пророка Ибрахим – или Авраам, както е познат в юдео-християнската традиция.
На него му е било заповядано да принесе в жертва своя син – най-свидното си. Но когато проявява пълна готовност и покорство пред Божията воля, Всевишният му разкрива, че е изпълнил изпитанието, и му заповядва вместо това да заколи животно – курбан.
Оттогава тази традиция се предава и изпълнява от милиони вярващи
като израз на вяра, доверие и духовна близост с Бога.
Празникът не е на конкретна дата всяка година – той се мести с около десетина дни напред, защото в исляма се използва лунният календар, който е с по-кратка година от слънчевия.
Това е причината дните на Курбан Байрам да се различават всяка година според григорианския календар.
Самата дума курбан идва от арабската курб, която означава приближаване.
Колейки курбан, човек не просто принася животно в жертва – той символично се приближава до Всевишния, като изпълнява Негова повеля и възражда една от най-важните традиции в исляма.
Това е и момент на лична отговорност –
всеки мюсюлманин, който има финансова
възможност, е длъжен да направи жертвоприношение
Но за хората в трудно материално положение това не е задължително. Ислямът не натоварва човека с нещо, което не може да понесе.
В исляма има и други видове курбани – извън този конкретен ден. Такива са благодарствените курбани, когато човек е преживял нещо добро – оздравяване, избавление, нова придобивка, както и курбани, дадени като обещание – например, ако нещо се случи, ще заколя животно в знак на благодарност.
Тези курбани се правят през цялата година и са също толкова важни за вярващия човек.
– Какво друго е характерно за дните около празника?
– Изключително важна част от празничния период е хаджът – поклонението до свещените за исляма места, най-вече в Мека. То се
извършва веднъж в живота от всеки мюсюлманин,
който има физическата и финансовата възможност. Хаджът е един от 5-те стълба на исляма – основополагащи принципи, на които почива вярата.
Хаджът започва с деня Арафе – денят преди жертвоприношението.
Това е най-свещеният ден от годината за поклонниците в Мека, когато те се събират на хълма Арафат и се отдават на молитви и размишления.
В този ден хаджиите обличат специална дреха, наречена ихрам – две незашити бели платна. Но ихрамът не е просто облекло – той е символ на равенството, на това, че пред Бога всички хора са еднакви независимо от тяхното социално положение или произход.
По време на ихрам човек влиза в особено духовно състояние –
забранени са спорове, подстригване, дори убиване на насекомо или късането на тревичка
Това е момент на пълно съсредоточаване върху вярата и духовната чистота.
– Какво символизира жертвоприношението в основата на празника и какъв е духовният му смисъл за мюсюлманите?
– Смисълът на курбана може да се обобщи с една дума – смирение.
Историята на Ибрахим и Исмаил ни учи, че вярата изисква готовност за жертва – не заради самата жертва, а заради духовното значение. Да си готов да се откажеш от най-ценното в името на Всевишния – това е същината на тази традиция. Ибрахим показва тази готовност, а синът му Исмаил също приема съдбата си с вяра и покорство. Това е много силно послание за преданост, за приемане на Божията воля, за това да поставим духовното над личното.
– А кои са основните послания, които този празник носи към мюсюлманите и към изповядващите други религии?
– Курбан Байрам е празник на щедростта, на милосърдието и на съпричастността. Една от основните повели е месото от жертвеното животно да бъде споделено.
По традиция то се разделя на 3 части – една за семейството, една за приятели и съседи и една за бедните и нуждаещите се. Това е много важен аспект –
да се споделя с другите независимо от тяхната религия или етническа принадлежност
Има един разказ от живота на пророка Мохамед – когато се прибира, след като е заклал курбана, той пита съпругата си Айше какво е останало. Тя отговаря, че са раздали всичко, останала е само една плешка. Тогава пророкът казва: "Не, всичко е останало за нас – само плешката сме задържали."
С други думи – това, което раздаваш, е истинското богатство. Това послание е валидно не само за мюсюлманите, но за всички хора с отворено сърце – да бъдем състрадателни, да помагаме, да споделяме.
– Как възприемат Курбан Байрам днешните деца и младежи? Има ли разлика в отношението им към празника в сравнение с предишни поколения?
– В нашето училище, където децата идват от семейства, които пазят традициите, интересът към Курбан Байрам е жив. Децата очакват празника с вълнение. Но в същото време не можем да отречем, че съвременният свят особено чрез интернет и социалните мрежи внася известна обърканост
Давам пример – в интернет едно момче попита: "Защо трябва да се коли животно, като месо има във всеки магазин?". Това показва, че
не се прави разлика между духовното значение на жертвата и обикновеното месо
за консумация. Тук е ролята на семейството и на образователните институции – да обяснят, да покажат разликите, да възпитат в разбиране и уважение към традицията.
– А как възпитателната роля на светските училища може да се съчетае с религиозните и духовни ценности?
– В основата си всички религии носят общочовешки ценности – доброта, състрадание, уважение, любов към ближния. Това са неща, които трябва да се възпитават още от семейството. След това училището трябва да продължи с изграждането на морални устои и социална отговорност.
Аз вярвам, че във всяко училище трябва да има предмет, свързан с изучаването на религия – не само на исляма, но и на други големи световни религии. Така ще се създаде по-добро разбиране, по-малко страх от различието и повече уважение.
Религията не учи на насилие – напротив, тя дава упование и морални ориентири, от които обществото ни има нужда.
ВИЗИТКА
Ахмед Бозов е роден в смолянското с. Баните през 1978 г. Завършил е средното и висшето си образование в Турция.
През 2004 г. започва работа като преподавател в средното мюсюлманско училище в Русе. Работи там 2 г.
През 2006 г. е назначен за учител в религиозното училище в Момчилград, а от 2011-а е негов директор.