За полезащитните пояси да има субсидии, каквито получават земеделците за засята площ

28.05.2025 18:15 Дияна Райнова
В три стопанства в страната в момента се извършва реконструкция на горски пояси

„От 2024 г. започна обследване на полезащитните горски пояси и определяне на поетапни мерки за възстановяването им. В България има около 5000 км пояси. Особено акациевите пояси са в много лошо състояние. Те са стигнали в трета ротация и вече са компрометирани", заяви в Добрич зам.-министърът на земеделието и храните Стоян Тошев на национална конференция „Предизвикателства за устойчивото стопанисване на полезащитните горски пояси в условията на климатични промени". „Поясите се възстановяват със средства на горските и ловни стопанства, на чиято територия са. В момента има затруднения с реализирането на добитата дървесина, затова стопанствата нямат достатъчно пари", добави зам.-министърът и уточни, че от тази конференция ще се подготви десетгодишна програма. Тошев каза още, че във възстановяването на поясите следва да бъдат ангажирани и земеделските производители, макар че поясите са публична държавна собственост.

„Както земеделските производители получават субсидии, за площ, по същия начин да има финансово подпомагане и за полезащитните пояси. Изрично да е посочено, че тези средства могат да се използват само за поддържане на поясите в добро състояние и за възстановяване на компрометираните", предложи на конференцията доц. Георги Костов от Лесотехническия университет.

„Полезащитните пояси са необходими за предпазване от почвена ерозия, за влагозадържане, както и за повишаване на добивите от селскостопанска продукция. Изградената система от пояси у нас е уникална. Тя обхваща площ от около 9000 хектара.Към настоящия момент се наблюдават процеси на рязко влошаване на здравословното състояние на поясите. Дървесните видове са поставени в много сурови условия пред последните години.От 2020 г. процесът на съхнене се задълбочава значително. Институтът за гората наблюдава тези процеси от 2023 г. и най-вече интезивността им. Наблюденията показват, че около 700-800 хектара се нуждаят от възстановяване или около10-12 процента от всички пояси. Има пояси в силно влошено състояние, които също ще се нуждаят от реконструкция. Вече сме закъснели с дейностите. По различни програми на около 100-ина хектара вече са проведени залесявания, но са нужни средства и за отглеждане", заяви на форума проф. Георги Георгиев, директор на Института за гората при БАН. Той алармира, че дърветата в поясите навлизат вече в седмото си десетилетие, а това е пределната им възраст. „Продължителните периоди на засушаване довеждат дърветата до физиологичен стрес и те стават лесна „плючка" на вредители и гъбни заболявания. С промените в климатичните условия у нас има опасност да развият вредители, характерни за Средиземноморието.Те се проявяват все по-агресивно и предизвикват масово съхнене в рамките на броени седмици. Има такъв случай в района на Ген. Тошево, където дървета на площ от 60 дка изсъхнаха за по-малко отмесец", добави той.

В три стопанства в страната в момента се извършва реконструкция на горски пояси – държавно ловно сторанство в Балчик и държавните горски стопанства в Добрич и Ген. Тошево. 72 процента от всички полезащитни пояси в България са в тези стопанства. „В поясите са засадени на 40 вида дървета. Преобладават полски и американски ясен, цер, гледичия. Масово е използвана и акацията, но се оказа, че тя не е подходяща. В четвъртък предстоят посещения на терен на пояси в района на област Добрич.

Двудневната конференция, в която участват представители на Института за гората при БАН, Лесотехническия университет, Министерството на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите, неправителствени организации, земеделски производители и др., завърши с приемането на декларация, която ще опита да начертае конкретна пътна карта за възстановяването на пясите и финансирането на тази дейност."Необходимо да убедим обществото да бъдат отделяни средства за възстановяването на поясите", каза още проф. Георгиев.

Други от От страната и света

Обществени поръчки и еврофондове - ЕК натиска парите от тях да отиват при местни компании

Брюксел придвижва нов закон, наречен индустриален ускорител “Произведено в Европа” е новата концепция на Европейската комисия, която ще се опита да съживи индустрията на Стария континент

Зам.-министър Георгиева: България се превръща в двигател на енергийната сигурност в Европа

България се превръща в двигател на енергийната сигурност в Европа, заяви заместник-министърът на енергетиката Теодора Георгиева по време на конференцията "Energy summit 2026", организирана от в

Община Русе и Камарата на строителите обсъдиха ключови инвестиционни проекти

Инвестиционните намерения на Община Русе и възможностите за устойчиво развитие на строителния сектор в региона бяха обсъдени на работна среща между ръководството на местната администрация и

Почти половината от болничните се вземат заради стрес, бизнесът губи 300 млн. годишно

Компании вече обучават мениджърите да разпознават признаци на прегряване България се оказа на водещо място в световни класации по стрес на работното място

Предлагат ексцентричен нов модел на управление: България да бъде разделена на четири региона

Предлагат ексцентричен нов модел на управление: България да бъде разделена на четири региона. Промяна на политическия и административен модел чрез реална децентрализация иска гражданската инициатива

>