Георги Господинов: Фактът, че днес има интерес към българската литература извън страната, е малко чудо
Изкуството и културата създават усещане за бъдеще и усещане за общност, което е точно обратното на това, което прави пропагандата в момента. Това каза писателят Георги Господинов по време на 20-ата Световна среща на българските медии в националния пресклуб на БТА в София днес.
И сам разказа за работата си в няколко медии. Спомни си за "Литературен вестник", в който е бил главен редактор. Той разказа, че изданието се появява през 1991 г. и продължава да излиза и днес, като в него се пише само за култура. Имаше хонорари в началото за авторите, за редакторите, всичко това изчезна, но остана вестникът, каза Господинов. Допълни, че екипът на „Литературен вестник“ е решил, че може без хонорари. Но този вестник остана и отваря врати на млади хора, посочи писателят.
По отношение на присъствието на културата в медиите Георги Господинов отново се върна към 90-те години. „Като отгърнете един вестник, там имаше отдел „Култура“ в редколегията и имаше рубрика „Култура“, даже имаше рубрика „Изкуство“, „Кино“, „Литература“ и т.н. Имаше отделни притурки към вестниците, които бяха за култура. Всичко това изчезна. Разбира се, културата винаги е била на крайните страници, малко преди спорта. Това е голяма грешка, с хода на времето ще го осъзнаем. Но изчезна и това. Сега културата стана част от рубриката „Забавление“ или „Шоу“, или просто ако е нещо по-атрактивно, се явява някъде“, отбеляза авторът.
Според него това е проблем, защото кризите, които се случват в момента не са чисто икономически или политически. „Те са основно кризи на хоризонта. Да го наречем така – кризи на дефицита на бъдеще“, посочи Господинов.
Писателят разказа, че общува с млади хора и знае колко тревожни са те. По думите му това чувство е породено точно от „скъсения хоризонт“. За човек на 18, който сега е завършил училище, светът, в който е поставен, е с отрязано бъдеще, обясни той. Допълни, че това, което правят културата и литературата в частност, е да „отместват малко хоризонта нататък“.
Георги Господинов отбеляза, че културата помага на хората да мислят критично. „Понеже е 24 май, чухме и ще чуем много патетични думи. Това не е част от културата. Това е част от празничното говорене“, обясни той.
Носителят на международната награда „Букър“ за „Времеубежище“ отбеляза, че нещо хубаво наистина се случва в литературата през последните години и то е свързано с представянето на българската литература зад граница. „Знам го, защото пътувам и защото след, да речем, „Букър“-а преди две години, който беше на тази дата. В момента преводачите се оплакват от това, че прекалено много издателства се обаждат и питат какви български автори имате, дайте да издаваме български автори“, каза Господинов.
Писателят разказа, че е на литературното поле от 30 години, като поне допреди 10 години издатели са отказвали, когато преводачи на негови книги са предлагали произведенията. Фактът, че днес има интерес към българската литература извън страната е малко чудо, смята Георги Господинов. „Това е част от тези чудеса, които трябва да забележим на фона на всичко останало разомагьосващо всеслучване“, допълни той.
БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г.