Сънната апнея и рискът от мозъчни увреждания свързани с паметта
Ново изследване свързва обструктивната сънна апнея с мозъчни увреждания в области, критични за паметта – вероятно в резултат на ниски нива на кислород по време на REM-съня. Установено е, че хора с по-ниска кислородна сатурация по време на тази фаза имат повече хиперинтензивни зони в бялото мозъчно вещество – белези за увреждане на малките кръвоносни съдове.
Тези промени са свързани и с намален обем на хипокампа и енториналната кора – две ключови области за съхраняване и извличане на спомени – както и с по-слабо представяне при тестове за памет. Макар изследването да не доказва причинно-следствена връзка, то дава ценна представа за това как сънната апнея може да допринася за когнитивен спад и загуба на памет с напредване на възрастта и при болестта на Алцхаймер, съобщава Neuroscience.com
Откритията сочат, че мозъчните промени са най-тясно свързани със степента на спад на кислородните нива по време на REM-съня – фазата на съня, в която най-често сънуваме и която играе ключова роля в консолидацията на спомени и обработката на емоционални преживявания.
Обструктивната сънна апнея възниква, когато мускулите в гърлото се отпускат по време на сън, блокирайки дихателните пътища и предизвиквайки многократни събуждания с цел поемане на въздух, пише БГНЕС. Това води до нарушен сън и понижени нива на кислород, което от своя страна може да увреди малките кръвоносни съдове в мозъка.
„Обструктивната сънна апнея е разстройство, чието разпространение нараства с възрастта, а ниските нива на кислород по време на сън могат да навредят на способността на мозъка и тялото да функционират нормално", казва д-р Брайс А. Мандър от Калифорнийския университет в Ървайн.
„Нашето проучване показва, че ниските нива на кислород, особено по време на REM-съня, могат да са свързани с когнитивен спад, дължащ се на увреждане на малките мозъчни съдове и последващата дегенерация на мозъчни зони, отговорни за паметта."
Изследването включва 37 участници със средна възраст от 73 години, които не са имали когнитивни нарушения и не са приемали сънотворни медикаменти. Всички са преминали през нощни изследвания на съня. От тях 24 са били диагностицирани с обструктивна сънна апнея.
Изследователите са измервали нивата на кислород в кръвта по време на всички фази на съня, включително REM. Направени са и мозъчни сканирания за анализ на мозъчната структура. Установено е, че по-ниските кислородни нива по време на REM-съня корелират с по-високи нива на хиперинтензивност в бялото вещество. Тези ярки петна на сканиранията се считат за признак на увредена мозъчна тъкан, причинена от нарушения в кръвообращението. Минималните нива на кислородна сатурация и времето, прекарано със сатурация под 90%, са предиктори за степента на мозъчните увреждания. Нива под 90% се считат за тревожни.
Изследователите също измерват обема на хипокампа и дебелината на енториналната кора. Установено е, че по-голямото увреждане в бялото вещество се свързва с по-малък обем и по-тънка структура на тези области. Участниците са преминали и тестове за памет преди и след сън, за да се оцени зависимостта между съня и способността за запомняне. Оказва се, че по-слабата памет след сън корелира със загуба на дебелина в енториналната кора.
„В заключение, нашите резултати частично обясняват как обструктивната сънна апнея може да допринася за когнитивен спад и развитие на болестта на Алцхаймер чрез дегенерация на мозъчни области, свързани с паметта по време на сън", обобщава д-р Мандър.