Владика обяви нестинарите за еретици, забрани им да ползват икони
В ходенето по жарава няма нищо оригинално българско, което да представлява някаква наша самобитна традиция, категоричен е Арсений
Сливенският митрополит Арсений обяви нестинарите за еретици и им забрани да ползват икони по време на техните танци върху жарава. Това съобщават от Сливенската митрополия на своя сайт и в публикация във фейсбук профила си. В своята позиция владиката, който преди това беше викарий на пловдивския митрополит Николай, казва, че в този обичай няма нищо оригинално и го определя като плагиатство и подражателство на езически култове от Далечния Изток. По подобен начин дядо Николай заклейми йогата, сурогатното майчинство, кремациите.
В ходенето по жарава няма нищо оригинално българско, което да представлява някаква наша самобитна традиция, категоричен е Арсений.
По думите му при така наречените „нестинарски танци" лукаво се използват православните икони и други свещени реликви, с което незапознатите наши съграждани биват въвеждани в заблуждение, че въпросните танци имат нещо общо с православната християнска обредност и мистика..
Ето цялата публикация, с която Арсений громи нестинарите:
Архипастирско послание до честния клир и православните християни в диоцеза на богоспасяемата Сливенска епархия по повод нестинарските игри
Боголюбиви отци, братя и сестри,
Нашият предшественик, блаженопочившият Сливенски митрополит Иоаникий, вечна и блажена да бъде паметта му, всякога в навечерието на така наречените «нестинарски игри» е намирал за нужно да се обърне към Богохранимото ни паство с думи на отеческа загриженост и отговорност за душите на поверения ни народ. Като негов предан приемник считаме за наш архипастирски дълг да последваме неговия завет и да кажем няколко думи за опасността от провеждането на тези езически практики, като предупредим и предпазим свещенослужителите и православните християни от Богодаруваната ни Сливенска епархия от небогоугодни и вредни за душите на народа влияния.
Известно е и многократно е обръщано внимание, че в «ходенето по жарава» няма нищо оригинално българско, което да представлява някаква наша «самобитна традиция». Въпросното ходене по жарава е познато от дълбока древност, като за такива практики още в Древна Гърция свидетелствуват например поетът Вегилий, историкът Плиний, географът Страбон и философът Ямблих, които ги свързват с култа към различни езически божества като Аполон и Артемида. На специалистите по китайска древност е известно, че празник „подновяване на огъня, състоящ се в газене на жарава" е бил познат в Китай още в третото хилядолетие преди Христа. Описани са с подробности подобни китайски обичаи, в които са участвали жреци, магьосници и други. Ходенето в огън на жреци, облечени в бели дрехи, е познато и в Япония, а аналогични практики са характерни за някои странни култови общества в Индия. Тоест, пак подчертаваме, че в този „обичай" няма нищо оригинално, което да сочи на някаква специфична българска традиция, а има едно ординерно плагиатство и подражателство на езически култове от Далечния Изток.
Светата Православна Църква, опирайки се на здравата скала на Свещеното писание, Свещеното предание и Правилата на Едната Света Вселенска и Апостолска Църква, отколе е изразила ясното си и категорично отношение към езическите практики и обичаи. В книгата Второзаконие четем: „Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън (както е при нестинарите), предсказвач, гадател, вражач, магьосник; омайник (в смисъл на хипнотизатор), ни който извиква духове, ... нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа" (Второзак. 18:10-12).
Много категорични указания как следва да се отнасяме към такива езически практики се съдържат в 71-во Апостолско правило, 83-то правило на Св. Василий Велики, в тълкувания на еп. Никодим и др. С две думи, в духовно-нравствен аспект нестинарството няма и не може да има нищо общо с православно-християнската нравственост. По-скоро можем да кажем, че начинът по който то се практикува у нас е формален, външен израз на култови практики, характерни за някои източни тоталитарни секти. Донякъде утешително е, че нашето „нестинарство" не стига до тези плашещи дълбочини, а остава на повърхността на комерсиализираните развлечения за отегчени туристи.
Работата е там, че при така наречените „нестинарски танци" лукаво се използват православните икони и други свещени реликви, с което незапознатите наши съграждани биват въвеждани в заблуждение, че въпросните танци имат нещо общо с православната християнска обредност и мистика. За да се избягва всяко такова заблуждение, аз, в качеството си на ваш митрополит, ви моля, скъпи братя и сестри, с думите на Апостола: „Стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание!" (2 Сол. 2:15). Странете от езическите обичаи и практики и постъпете по християнски, като посъветвате веднъж и дваж онези, които участват или организират тези езически ритуали – нестинарските игри, и им обърнете внимание, че те грешат и сами осъждат себе си (срв. Тит 3:10-11). Не ги презирайте, нито мразете, а с търпение се молете за тяхното вразумяване.
Не бива да бъдем двоедушни и да правим какъвто и да е компромис с вярата ни: или сме православни, или сме езичници;. „Защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?... Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2 Кор. 6:14-17).
Задължаваме целия свещенически клир и всички православни християни да не присъстват и да не участват по никакъв начин в нестинарските игри.
Забраняваме нестинарските игри да почват от православен храм и да се предоставят свети икони за тези кощунствени ритуали.
Обръщаме се с отеческа молба към организаторите и участниците в такива развлечения, ако не могат да се откажат напълно от тях, то поне да не ползват православни икони и други християнски символи и да спрат да заблуждават и себе си, и наблюдаващите този езически ритуал, че той има нещо общо с християнството, защото няма. Като ги молим също така да чуят и запомнят, че Бог поругаван не бива и ги молим да обърнат внимание на една закономерност, а именно, че в живота, като правило, когато се нарушават Негови закони рано или късно следва санкция. Това е така, защото законите, по които се ръководи Църквата не са измислени от нас, а са постановени от Самия Бог, Който следи за тяхното спазване по Своите неведоми пътища.
Нестинарството е древен български обред, при който участниците в него, наричани нестинари, танцуват боси върху жарава. Традицията съчетава елементи от християнството и езическите вярвания и среща най-вече в някои села в Странджа планина.
Обредът се извършва основно когато се отбелязва денят на светците Константин и Елена. Подготовката за празника включва носене на икони, шествие през селото и специална музика, свирена на гайда и тъпан. Много от нестинарите изпадат в особено духовно състояние – транс, при който вярват, че са водени от силата на светците.
Вечерта се пали голям огън, от който остава жарава. Тя се разстила в кръг, а нестинарите започват да танцуват бавно и ритмично върху горещите въглени, държейки в ръцете си икони. Смята се, че в този момент те са защитени от силата на вярата и не усещат болка.
Нестинарството също така част от българската културна идентичност и е признато от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство на човечеството.