Бъдеще на карта: Защо младите избират образование в чужбина
Други казват, че не могат да живеят извън България и избират местни учебни заведения
"Граждани на света" - така се определят хората, избрали да продължат образованието си в чужбина. И въпреки стереотипа за омраза към родината, някои младежи избират пътя навън водени от любопитство, а не от разочарование.
Такава е и историята на Мария - 19-годишен студент по "Бизнес и търговия" в Мехелен, Белгия. Родом от София, още от ранна детска възраст, Мария се влюбва в пътешествията: "Откакто се помня с нашите пътуваме в най - различни страни, което ми показа колко различен е светът,".
Затова, когато идва моментът, в който тя да определи най-смелото си пътешествие, го прави с лекота и увереност: "Никога не съм се колебала къде ще уча, още от пети клас знаех, че ще е в чужбина, не знаех къде обаче".
Изборът Белгия да бъде дом за Мария в следващите три години от живота й идва естествено - с практическото обучение и индивидуално отношение към студентите си, "Томас Мор" привлича не само нея, но и възпитаници от 64 националности.
Именно разнообразието и подходът към образованието накланят везните на младата българка и носят процес на осъзнаване - равносметка: "Нещата у нас не се променят, а трябва да се променят. Липсва ми практиката. Най-много не ми харесваше, че системата не цели да те научи на най - важното, а именно знанието - важна е само оценката..."
Дълбоко в себе си обаче, Мария вярва, че най-добрият учител е опитът, затова смята, че човек трябва да пътува и да не оставя страхът да бъде господар на живота му: "За мен ако родителите на един човек имат възможност да го пратят в чужбина, няма логика да остане в България. Като имаш възможности да видиш всичко на този свят защо да стоиш на едно място."
Вярвайки в оползотворените възможности, непрестанно развитие и гласа на сърцето си, тя споделя, че винаги има "билет за връщане" и че не всичко е на всяка цена, но човек не трябва да спира да се предизвиква: "Иначе ще останеш в България и ще се чудиш как е там".
От друга страна - стабилност, сигурност и любовта към семейството задържат Иван - 20-годишен курсант в Академия на МВР във Факултет "Пожарна безопасност и защита на населението" в София, България: "Не съм човек, който може да живее в чужбина, аз искам да съм до семейството си, да помагам с каквото мога".
Един от факторите връстниците му да напускат страната, младият курсант споделя, че е липсата на стабилни доходи в някои от сферите, а компромис с избора на професия не е решение: "За мен е много важно човек да обича това, което работи. Не може да прекарваш всеки работен ден правейки нещо, което не ти доставя удоволствие".
Като част от бъдещето на страната, Иван споделя, че много от връстниците му са се отказали твърде рано и развитие у нас има: "Тази държава като няма млади хора, които да я развиват по някакъв начин, няма как да има бъдеще. Много от младите виждат, че е трудно и се отказват, избират лесното - чужбина".
В развитието в България вярва и Мария. Не се обръща към родината си с огорчение, обръща се с любов: "В България има една стигма, че ние си тръгваме, защото у нас не е хубаво. Хубаво е, но няма нищо лошо в това да искаш да видиш още".
Мария и Иван избират различни пътища – тя търси опит и възможности в чужбина, той остава, воден от чувство за дълг, любов и принадлежност. Общото между тях обаче е вярата, че изборът трябва да бъде съзнателен, а не продиктуван от страх или примирение.
Образованието в чужбина не винаги е бягство, както и изборът да останеш - застой. Географската точка на бъдещето не е ясна, то остава на карта, това което е ясно обаче, е че е в ръцете на младите.
Българката Елиф Сабри е студент по международна журналистика в Белгия с интерес към човешките истории и социално значимите теми. Има опит в подкасти и видео съдържание, с фокус към вдъхновяващи истории от реалния живот.