Партизанска къща в село Енина стана първият музей на Бай Ганьо
Жителите събират подписи ликът на героя на Алеко Константинов да е върху българската монета от 1 евро
Бай Ганьо си има вече музей - в казанлъшкото село Енина преди дни бе открит първият у нас. Мястото не е случайно, тъй като се смята, че прототипът на знаменития герой на Алеко Константинов - търговеца на розово масло Ганю Сомов (1850-1917), е роден в същото село.
С него Алеко се среща за кратко на изложението в Чикаго през 1893 г., а след това го споменава за първи път в пътеписа си "До Чикаго и назад", преди да го превърне в събирателен литературен образ на българския характер.
Още от първия си ден новият музей даде заявка, че ще бъде значим културен център с интересни инициативи. От там обявиха, че започват подписка сред енинчани с искането ликът на Бай Ганьо да грее върху българската монета от 1 евро, когато страната ни влезе в еврозоната.
Преди да има музей, Енина стана първото село с паметник на Бай Ганьо,
яхнал магаре - той бе открит в един дъждовен ден през октомври 2010 г.
Някъде по това време се ражда мечтата на далечния роднина на търговеца Ганю Сомов - Румен Сомов, писател и активен общественик, да направи музей на прочутия си родственик. Музей, който да разказва както за прототипа, така и за създателя на Бай Ганьо, за неговия герой и за времето, в което те са живели.
С днешна дата Румен разказва, че работил за този музей от 11 години, а експонатите за него събирал над 20 години. Помогнали му много хора, приятели, включително и дипломати. Вложил и много лични средства, без да уточнява колко са.
Само с присъщото си чувство за хумор сочи, че частен музей се прави дълго време, през което "не караш скъпи коли и не ходиш на екскурзии в Дубай".
Всъщност музеят на Бай Ганьо е създаден благодарение на дарителство и много труд.
"Цял живот съм мечтал за това, понеже знам, че съм родственик на прототипа на Бай Ганьо. Живял съм в Испания, където Дон Кихот и Санчо Панса са важна част от символиката на страната, в Чехия пък всяка втора бирария е Швейк. Там никой не се крие от хумористичните си герои, както ние, българите", казва Румен Сомов.
Макар че според него Бай Ганьо привидно сякаш е негативен герой, а всъщност не е. По думите му
всеки хумористичен герой е само вид подигравка към недъзите на обществото
Сомов намира, че у всеки българин и до днес живеят малко от Бай Ганьо и малко от създателя му Алеко Константинов. И днес често се чува прочутата реплика: "Абе ти знаеш ли кой съм аз?".
Сред най-ценните експонати в музея е печатът на българската палата от изложението в Чикаго през 1893 г., което Алеко посетил. Тук са събрани над 300 книги - различни издания на български и на чужди езици на произведения на Алеко Константинов.
Показана е най-голямата колекция от медали и значки, свързана с Щастливеца, която е собственост на Румен Сомов. Това прозвище на писателя
дава повод на Румен да събере около 3200 различни употребявани подкови,
за които се вярва, че носят щастие. С близо 1000 от тях е изработено дърво на щастието, до което е поставена пощенска кутия на повече от век, в която всеки може да пусне листче с желанието си, което може да напише собственоръчно с малък молив.
Музеят разполага със собствено студио за татуировки, в което ще изработват върху кожата на желаещите само рисунки на различни видове подкови. Пак с убеждението, че те носят щастие.
Специален кът е посветен на актьора Георги Калоянчев, който навремето изигра ролята на Бай Ганьо в киното и за мнозина до днес тъкмо неговият образ е автентичният. Тук се пази и автограф от актьора.
За да пресъздаде духа на времето, в което са живели Алеко Константинов и Ганю Сомов, създателят на музея е подредил множество картички от европейски градове от края на XIX век, построил е и малка кръчма, която ще предлага вкуснотии от времето на Бай Ганьо.
Например шкембе чорба, в която по думите на Румен Сомов се срещат вкусовете на България и на Европа. Сред тайната на приготвянето е и това, че в нея се влагат заквасена сметана и щипка сушени домати.
Впечатлението на репортера на "24 часа", който опита чорбата, е, че ако в нея се сложат повечко лют червен пипер и оцет с чесън, българският вкус ще надделее над европейския.
Ако пък си поръчате кафе, ще ви го сервират в чаши по на повече от 50 г.
Обособен е и кът за колекционери, в който една от колекциите е с фигурки на ангелчета
от онова време. Според Сомов били около 400.
Изграден е и хоремаг (от някогашното обединение хотели, ресторанти, магазини), който, ако се вярва на табелата отвън, ще предлага "газ, мас, пирони и патрони". Иначе по рафтовете му вътре могат да се видят различни сувенири.
За да подреди цялото това богатство, Румен Сомов купува къщата на тукашния парашутист партизанин Димчо Астаджов, която преди 1989 г. била негов музей, но след промените е разграбена и собствениците я продават.
В двора са изградени и нови постройки - за кръчмата и магазина. Оригиналната къща на търговеца на розово масло не е запазена.
Музеят разполага и със сцена за културни изяви, която би могла да привлече много почитатели с камерния си дух.