Радев си внесе референдума, но Киселова може да го върне на подателя (Обзор)
Целта му е не българите да бъдат питани, а да саботира юнския доклад, подозира премиерът Желязков.
Още тази седмица Народното събрание може да (не) се занимае с референдума на президента Румен Радев за влизането в еврозоната. Той внесе искането си в деловодството на парламента в понеделник и сега пред депутатите има 3 варианта: да го вкарат в програмата си за тази седмица, да го отложат за друг път или въобще да не го допуснат за гласуване.
“Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута “евро” през 2026 г.?” е точният въпрос, който Радев иска да зададе на пълнолетните българи. Прилага сравнително кратки мотиви, в които говори за ненавременната и недостатъчно ефективна информационна кампания. Повтаря тезата си от 9 май - че стратегическо решение се взима от институции с “критично ниска легитимност”, а предложеният от него референдум ще тества демократичен ли е 51-ият парламент.
В българското общество няма консенсус относно готовността ни за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това. Противоречиви са оценките на всички нива: сред гражданите, в експертните среди и в политическата класа. Социологическите проучвания ясно показват, че мнозинството от българските граждани са силно резервирани към смяната на националната валута в настоящия момент, пише в мотивите.
Не се казва обаче кои са тези социологически агенции,
нито има отговор как ще се провежда референдум по вече ратифицирани международни договори. Преди ден Радев обясни, че е наясно с това и не пита да се въвежда ли еврото, а само кога. Не засяга и въпроса как скептиците да бъдат убедени в ползите от еврото.
Народното събрание въобще да не се занимава с темата и да не я допуска за гласуване в пленарната зала, призова часове преди внасянето на Радевия проект премиерът Росен Желязков. Същото поиска по-рано и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Президентът може да преразгледа своето намерение да внесе подобно предложение. Използвам случая да призова това да се случи. Освен ако самото предложение няма за цел не провеждането на референдум (което според мен не е и целта на президента), а да се внесе сериозно разколебаване в европейските институции за излизане на конвергентния доклад през месец юни, коментира Желязков. И обясни защо подозира саботаж: Следващият доклад подлежи на разглеждане през декември, което означава, че 2026 г. България може и да не бъде член на еврозоната, което е една от целите може би не само на президента, а на една част от обществото, подложено на сериозен хибриден натиск, но и на
бизнес, който не желае да бъде осветен.
Каква е волята на парламента, ще стане ясно във вторник следобед, когато излиза седмичната програма на НС. Юристката от ГЕРБ Рая Назарян предложи председателката Наталия Киселова да върне предложението на подателя като недопустимо. Самата Киселова, която е конституционалист, също вече обясни, че то е противозаконно.
Около 50 гласа не стигат, за да мине проектът на президента. С позиции против излязоха от ГЕРБ, ПП-ДБ, “ДПС - Ново начало” и АПС на Ахмед Доган, които имат общо 150 депутати. БСП също се присъедини - те имат 19, но може някои да не спазят партийната повеля. ИТН пък подкрепят допитвания за всичко. Именно раздор в управляващата коалиция е една от целите на Радев, посочиха пък анализатори.
Най-яростни привърженици на идеята са “Възраждане”, които на два пъти пробваха да прокарат референдум срещу еврото, вероятно подкрепа ще дадат и МЕЧ и “Величие”.
В понеделник Радев е подписал указа за освобождаване на секретаря си по правни въпроси Крум Зарков, който обяви оставка още в петък заради искането на незаконен референдум.